Героите умират
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: The Acts of Caine ( Overworld) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502820
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героите умират». Краткое содержание книги:
В родния си свят — Земята от нашето бъдеще — Каин е Хари Майкълсън, суперзвезда, чиито приключения в Отвъдие съпреживяват милиони зрители, свързани с него чрез виртуален интерфейс.
Ала извън помещенията на Студията — корпорацията, която продава приключенията му по света — той е никой; намира се някъде по средата в йерархията на едно жестоко кастово общество и често му се налага да се опитва да забрави, че в един далечен свят избива хора за забавление на богатите лентяи от собствената си планета.
Но сега нещата са стигнали твърде далеч. Отчуждената му съпруга, Палас Рил, е изчезнала загадъчно сред копторите на престолния град Анхана. И за да я спаси, Каин трябва да се изправи срещу най-голямото предизвикателство в живота си: смъртоносна игра на котка и мишка с най-коварните властелини на двата свята.
Той изглеждаше още по-зле, отколкото очакваше Колбърг. Въпреки антибиотиците, грубо зашитата рана на рамото му пламтеше в яркочервено, а гърбът му беше обсипан с почернели отоци. В центъра на гърба изпъкваше една по-голяма синина, обрамчена в червено, която му беше останала от обкованата с метал тояга на пазача в донжона. Друг лилаво-червеникав оток се разпростираше над превързаното му дясно коляно и дори нетренираното око на Колбърг можеше да долови сковаността в движенията му. Ако се съди по пепелявия цвят на хлътналите му бузи и сенките под очите, той също не бе могъл да спи предишната нощ.
Отразените му в огледалото очи срещнаха Колбърговите. Той не обърна почти никакво внимание на въоръжените пазачи.
— Колбърг — рече Хари с равен глас. — Идването ти тук точно сега не е добра идея.
— Администратор Колбърг, Майкълсън — отвърна управителят с напрегната усмивка.
Изражението на Хари не се промени.
— Майната ти, задник.
Колбърг усети как го втриса, сякаш бе докоснал зле заземена клема. Той примигна веднъж, втори път, после си пое дълбоко дъх и отвърна със спокоен глас:
— Настоявам за използването на уважителното обръщение или ще подам жалба за нарушаване на правилата на междукастовото общуване.
— Това ти е уважителното обръщение, провиснала торба с лайна. Прави каквото щеш.
Колбърг погледна към двамата киборги, които стояха между тях.
— А може би просто ще им наредя да те застрелят.
Майкълсън сви рамене.
— И тогава какво ще кажеш на Незаетите — колко станаха те, милион? — които вече са платили да бъдат мен тази сутрин? Никога не си предполагал, че превръщането ми в толкова голяма звезда ще рикошира като куршум и ще те клъвне в задника, нали?
Колбърг кимна на себе си; трябваше да се досети, че нещо такова ще се случи.
— Дойдох тук, за да ти предам правилата на това Приключение. Вече разговарях с Борда на директорите по този въпрос и те се съгласиха с мен. Бутонът за извънредно прехвърляне ще остане активиран. При първата поява на някой бунтарски коментар веднага ще бъдеш отзован и Приключението ще бъде прекратено.
Майкълсън не отговори нищо. Той се взираше в огледалото със странно съсредоточено изражение; като че ли оглеждаше пръстите на ръцете си, които леко докоснаха един, после втори от многобройните белези по тялото му и продължиха да масажират следващите.
— За бунтарски коментар ще се смята — продължи Колбърг — всяко споменаване на договора ти за убиването на Ма’елкот. Когато се изправиш срещу него, причината ще е лична вендета, ясен ли съм? Всеки намек, че това е свързано със Студията, ще доведе до незабавното ти отзоваване.
Вместо отговор ръцете на Майкълсън потупаха ромбовидните белези по гърба и корема му, останали от отдавнашното пробождане на дроба му с меч.
— Ако посмееш да заявиш, че Ламорак е предал Палас Рил — независимо дали ще го споменеш във връзка с този договор и със Студията, или не — веднага ще бъдеш отзован.
Майкълсън прокара пръсти по назъбения белег върху ключицата си.
— Ако дори намекнеш за безпочвените си подозрения относно това, че трудностите на Палас Рил по някакъв начин са свързани с политиката или директивите на Студията, веднага ще бъдеш отзован.
Майкълсън прокара ръка по дългия келоиден белег на дясното си бедро.
— Ако бъдеш отзован по една от тези причини, повече няма да се върнеш в Анхана. Съпругата ти ще бъде оставена да се оправя сама. На пресата ще бъде съобщено, че причина за техническата повреда са някакви особености в самата Анхана и че за теб ще е твърде опасно да се върнеш. Всякакви публични опровержения на тази история ще доведат до понижението ти в Работник и ти ще бъдеш върнат в гетото за Временни работници, откъдето дойде.
Майкълсън обу бавно кожените си панталони, после облече окървавения си кожен жакет и го завърза на гърдите си, докосвайки всеки един от ножовете си.
— Схватката с Ма’елкот трябва да стане извън двореца „Колхари“. Студията е инвестирала твърде много средства в това Приключение, за да позволи кулминацията му да остане невидима за зрителите. При сблъсъка трябва или да го лишиш от власт, или да загинеш при опита да го направиш. Ако бъде нарушено някое от тези условия, след завръщането ти ще бъдеш понижен в каста заради клевета и корпоративен шпионаж.