Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Да — съгласи се Стив. — А аз съм щастливец.
— Бъди сериозен. — Сега заговори докторът, не сестра му. — Можеш ли да си представиш какво може да означава това за всички?
— Мога, но няма да се радвам прекалено, докато не го съобщят официално. — Той свали ръце, потупа я по бедрата, след това я отведе на дългата мебел за сядане. — Да седнем. Откакто съм тук, умирам от желание да ги опитам. — Опипа тапицерията с ръка, после се изтегна, наслаждавайки се на меката й нежност. — Страхотно… как му казват на това?
— Канапе.
— А тази покривка на пода?
— Килим. — Роз седна до Стив и хвана ръката му.
— Има ли такива неща във вътрешния щат У?
— Да… в кабинета на декана.
— Фантастично… — Стив посочи с ръка. — Цялото това пространство за един човек! Знаеше ли, че има пионери, които живеят така?
— Не, докато не се запознах с Чизъм.
— Поразително… И този човек е само компютърен специалист. Помисли си какво може да е при вуйчо Барт в Ню Мексико. Трябва да е огромно! Знаеш ли, че това жилище има дори собствена кухня?!
— Да. — Роз сложи ръката му на рамото си и се притисна до него. — Била съм тук.
— С кого?
— С момчета. Съученици от вътрешния щат. Приятели на Чизъм. — Тя наведе лицето на Стив към своето така, че бузата му опря до челото й.
— Той сигурно е доста известен тук — промърмори Стив.
— Хайде да не говорим за него нито за някой друг. Нека говорим за теб. За нас.
— Какво искаш да знаеш?
— Всичко. Какво ти се е случило. Какво си видял, какво си срещнал, какво си чувствал.
Стив се засмя.
— Какво знаеш?
Роз го целуна по бузата.
— Много. Нека ти помогна. Знаех, че идваш. Свързах се с теб на совалката. Знаеше ли това?
— Да — прошепна Стив. — Чух гласа ти в ума си. Ти каза: „те, те следяха“. Какво искаше да кажеш? Кои са тези „те“?
— Не съм сигурна. Това е нещо, което чувствам от пленяването ти. — Роз се поколеба. — Знаех, че беше паднал. Почувствах ужасна болка в дясната си ръка и тук… — Роз се изправи и докосна дясната страна на главата си — точно мястото, където изстреляната от Кадилак стрела беше приковала ръката на Стив към шлема. — Бях на упражнения, работех с микроскоп, когато… съвсем неочаквано… дясната ми ръка отлетя нагоре. Изпитах страхотна болка, олюлях се… и припаднах.
— Точно така стана с мен — прошепна Стив. — Стрелата мина през ръката ми точно тук… — Той хвана десния си бицепс. — Какво стана тогава?
Роз хвана ръцете му.
— Когато дойдох на себе си, Киркориан… главният патолог във вътрешния щат… ме преглеждаше. Сигурно ми бяха сложили някаква инжекция. Не можех да се движа и ми беше трудно да говоря. Всичко беше… като в мъгла. Не можех да разбера какво става, но бях почти сигурна, че Кирк заби нещо в ръката ми… сонда, предполагам. Продължи да ме пита дали боли. Не болеше, но отначало не можех да разбера какво казва, а след това устата ми отказа да работи. Беше като… ти знаеш… когато зъболекарят инжектира в челюстта ти новокаин.
— Може би съм бил в шок. Паднах тежко на земята. Бях пострадал доста лошо.
— Обзалагам се… — Роз стисна ръцете му. — Във всеки случай цял ден ме държаха в болница. Когато действието на онова, което ми бяха дали, премина, погледнах ръката си, но не се виждаше нищо. Никаква следа… нито на главата. — Тя се усмихна. — Странно, нали?
— Много… — Стив се замисли.
— Ти не си единственият, който мисли така. Няколко души от Черната кула… сред тях и една жена… ме посетиха и ми задаваха много въпроси, но… — тя вторачи очи в очите на Стив — не можах да им кажа нищо. — Роз погали белега на лявата му буза. — И това почувствах. Било е късно през нощта, нали?
— Да.
Роз кимна.
— Бях обкръжена от огромни извисяващи се пламъци, биеха барабани, шумът беше страхотен. Събудих се с уста, пълна с кръв. Лицето ми гореше. Чувствах се, сякаш имам нетърпим зъбобол, само че болката беше в бузите, не във венците. Мускулите на челюстите ми бяха стегнати и трепереха.
— Така е. Трябваше да захапя стрелата и да я счупя.
— Измих си устата и бързо се погледнах в огледалото. От двете страни на лицето ми течеше кръв.
— Видя ли те някой?