Бунт [bg]

— Заклевам се.

Дядо му задържа още малко пронизващия си поглед върху него, а след това суровото лице на лорда се отпусна в рядко спохождаща го усмивка и той кимна на граф Доналд да приключи церемонията.

— Тогава стани, сър Робърт! С тази клетва и с препасването на меча ти си вече рицар.

Когато Робърт се изправи, видя, че очите на дядо му блестяха.

— Елате в покоите ми — рече той — да хапнем и да стоплим сърцата си с вино. Имаме много неща, за които да бъдем благодарни. — Той погледна Робърт. — Защото Бог ме дари с хубав нов син.

Когато другите се отправиха към вратата, Робърт изостана, а в главата му продължаваше да напира въпросът, който го измъчваше още от вчера, когато дядо му каза, че ще бъде посветен за рицар.

— Какво има? — попита намръщен старият човек, като го забеляза, че се колебае.

Когато рицарите отвориха вратата, вятърът се втурна вътре, угаси останалите свещи и разпиля сухи листа по каменния под.

— Прости ми, дядо — каза тихо Робърт, — но как ще защитавам претенцията ни? В момента, в който Балиол седне на Камъка на съдбата, той ще стане крал, както и всички негови наследници след него. Не виждам как бих могъл да попреча на това.

Дядо му сложи ръка на рамото му.

— Аз не искам да го предотвратиш, Робърт. Камъкът на съдбата не е достатъчен, за да направи някого крал, както породистият кон или хубавият меч не правят от получилия рицарски сан рицар. Балиол може и да седне на трона и да бъде наречен крал, но това не променя факта, че кръвта му е по-рядка от моята. Може да мине година, може да минат сто години, но докато претенцията е жива, вярвам, че времето ще покаже, че ние сме истинските наследници на трона.