Елантрис

— Усещам у вас интелект, който не е напълно маскиран от суетата ви. Кажете, как успяхте да се измъкнете от Дуладел?

— Милорд, боя се, че това е една тайна, която няма да бъде разкрита. Някои хора ще пострадат сериозно, ако се разбере, че са ми помогнали.

Херцогът кимна.

— Разбирам. Важното в случая е, че сте оцелели там, където сънародниците ви не успяха. Знаете ли колко бежанци дойдоха през границата, когато падна републиката?

— Боя се, че не, милорд — отговори Раоден. — Бях малко зает по него време.

— Нито един — изтъкна Роял. — Не знам за нито един, с изключение на вас. Чух, че републиканците били твърде шокирани от събитията, за да бягат.

— Моите сънародници реагират бавно, милорд — каза Раоден и вдигна ръце. — В този случай спокойните ни маниери ни струваха падението. Революцията ни премаза, докато обсъждахме какво ще има за вечеря.

— Но вие избягахте.

— Избягах — съгласи се Раоден.

— Минали сте през това, с което можем да се сблъскаме и ние, така че можете да дадете ценни съвети, без значение какво мислят другите.

— Милорд, има начин да избегнете съдбата на Дуладел — заговори предпазливо Раоден. — Но крие опасности. Включва… промяна на управлението.

Роял присви очи разбиращо и кимна. Помежду им премина нещо невидимо. Разбиране на предложението на херцога и съгласието на Раоден.

— Говорите за опасни неща — предупреди го Роял.

— Видял съм много, милорд. Нямам нищо против да поема известен риск, ако това ще ми позволи да изживея останалия си живот в мир.

— Не мога да гарантирам, че това ще се случи — каза Роял.

— И аз не мога да гарантирам, че балконът няма да се срути и да загинем. Можем само да разчитаме на късмета и разума си да ни закрилят.

Херцогът кимна.

— Знаете ли къщата на търговеца Кайн?

— Да.

— Елате там по залез-слънце.

Раоден потвърди и херцогът ги остави. Щом вратата се затвори, принцът намигна на Галадон.

— А ти мислеше, че няма да се справя.

— Повече никога няма да се съмнявам в теб — отвърна сухо дуладелецът.

— Тайната е в Роял, приятелю. — Раоден затвори балконската врата и се върна в помещението. — Той прозира през повечето фасади, но за разлика от Сарене въпросът му не е „Защо този се опитва да ме заблуди?“, а „Как да се възползвам от това?“. Направих му намеци и той реагира.

Галадон кимна.

— Е, вътре си. Сега какво ще правиш?

— Ще намеря начин да кача Роял на трона на мястото на Телрий. — Раоден извади парцал и бурканче с кафяв грим. Размаза няколко петна по парцала и го прибра в джоба си.

Галадон повдигна вежди.

— А това какво е? — попита той, сочейки парцала.

— Нещо, което се надявам да не използвам.