Под купола 1 част

Джини забравя, че момичетата трябва да се връщат спешно в болницата. Забравя, че е за препоръчване да напуснат колкото се може по-скоро опасната и нажежена ситуация. Забравя даже и за инфаркта на Уанда Кръмли. Тръгва енергично напред, избутвайки някого с лакти от пътя си — това се оказва Брус Ярдли, един от касиерите на супермаркета — и се насочва към Мел и Франк. Двамата наблюдават тълпата, която става все по-враждебна, и не забелязват приближаването ѝ.

Джини вдига високо ръце във въздуха и за момент прилича на злодей от уестърн, който се предава на шерифа. В следващия миг обаче дланите ѝ се спускат надолу и зашлевяват едновременно и двамата мъже.

— Вие, копелета! — крещи тя. — Как можахте! Как може да сте такива мръсници! Такива изроди! Ще отидете в затвора за това, всички!

Мел не губи време в излишни разсъждения и реагира светкавично. Юмрукът му се врязва в лицето ѝ, като счупва очилата и носа ѝ. Джини полита назад, окървавена и крещяща. Старомодната ѝ касинка на старша сестра се изтръгва от фибите, които я придържат, и пада от главата ѝ. Брус Ярдли, младият касиер, се опитва да я подхване, но не успява. Джини се строполява върху наредените една зад друга пазарски колички и те се отместват с тракане и дрънчене като вагончета от панаирджийско влакче. Старшата сестра пада на паважа, виейки от болка и потрес. Яркочервени капки кръв от носа ѝ — който не просто е счупен, а направо е смазан, — разцъфват върху големите жълти букви от надписа „ПАРКИРАНЕТО ЗАБРАНЕНО“.

Шокирани, хората притихват за миг и безмълвно наблюдават как Джина и Хариет се втурват към мястото, където старшата сестра се е превила на земята.

Тогава Лиза Джеймисън извисява глас — кристалночист сопран:

— МРЪСНИ ДОЛНИ СВИНЕ!

А миг по-късно полита и първият камък. Така и не се разбра кой точно го е хвърлил. Това е може би единственото престъпление в живота на Сам Вердро Мърляча, за което няма да понесе отговорност.

Младши го бе оставил в горния край на града и Сам, в чието съзнание танцуваха изкусителните образи на бутилки уиски, отиде на източния бряг на Престил, за да потърси подходящ камък. Трябваше да е голям, но не прекалено, защото нямаше да може да го метне с нужната точност, макар че някога — преди цяло столетие, както му се струваше — бе откриващ питчър на „Дивите котки“ от Милс в първия мач от щатския турнир на Мейн. Най-сетне откри онова, което търсеше, недалеч от Пийс Бридж — тежеше петстотин-шестстотин грама и повърхността му бе гладка като гъше яйце.

Когато бе спрял колата си, Младши му беше казал и още нещо. Подобно на заповедта, която шерифът бе дал на Уетингтън и Морисън, и то идваше от по-висша инстанция, ала също като Рандолф и Младши не го уточни пред Сам. Не беше уместно от политическа гледна точка.