Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— И в неговите писания има голямо вдъхновение и много знания. Според мен стилът му прилича на стила на св. Бернард, когато се гневи срещу безбожието на века.
— Уви, майко, само да знаехте що за св. Бернард е този Дюмулен. Но не искам да осквернявам ушите ви. Само мога да ви кажа, че такива защитници омърсяват и най-светите неща. Бог да ви пази, майко! Довиждане. И охранявайте добре тази нощ. Завръщането на войника е опасно и тревожно.
— Бъдете спокойна, дъще. Ах, щях да забравя. Госпожица Флорин ме помоли да ви поискам една услуга. Тя иска да постъпи на работа при вас. Познавате верността й, която показа, докато наблюдаваше внучката ви. Струва ми се, че подобна награда окончателно ще я привърже към вас и аз ще ви бъда изключително благодарна.
— Смятайте, че всичко е решено, ще я взема, майко. Сега вярвам, че ще ми бъде много по-полезна, отколкото мислех преди.
— Много съм ви благодарна за добрината, дъще. Надявам се, че скоро ще се видим. Вдругиден от два часа ще имаме дълго съвещание с Негово Високопреосвещенство и с Негово Преосвещенство. Не забравяйте да дойдете.
— Няма да забравя, майко, ще бъда точна. Но охранявайте добре тази нощ, за да не стане непоправимото — и след като целуна почтително ръката на настоятелката, княгинята излезе през голямата врата на стаята срещу един салон, от който се излизаше на централното стълбище.
След малко при настоятелката влезе Флорин и се доближи до нея с боязливо смирение:
— Не срещнахте ли госпожа Сен-Дизие? — попита я Света-Перпетуа.
— Не, майко, чаках в стаята, чиито прозорци гледат към градината.
— Княгинята се съгласи да ви вземе на работа от днес.
Изненадана и натъжена, Флорин възкликна:
— Мен ли? Но нали…
— Помолих я за вас. Ще приемете! — отвърна повелително настоятелката.
— Но, майко, нали ви бях помолила да не…
— Казах, ще приемете! — отсече решително настоятелката и Флорин сведе очи.
— Приемам.
— Заповядвам ви това в името на господин Родин!
— Досещам се — отвърна тъжно Флорин, — но при какви условия ме приема княгинята?
— При същите условия, както живяхте у внучката й.
Флорин настръхна и каза:
— И за княгинята ли ще трябва да пиша редовни тайни доклади?
— Ще наблюдавате, ще запомняте и за всичко ще съобщавате…
— Добре, майко.
— Особено ще внимавате, когато при княгинята идва настоятелката на манастира „Светото Исусово сърце“. Ще подслушвате и ще си записвате. Трябва да предпазим госпожа Сен-Дизие от лоши влияния.
— Добре, майко.
— Също така ще се опитате да научите защо доведоха тук две малки сирачета, за които вярната прислужница на княгинята, госпожа Гривоа, заръча да бъдат държани строго.
— Добре, майко.
— Постарайте се да запомните всичко, което ви се стори важно. Утре ще ви дам подробни наставления за една друга работа.
— Много добре, майко.
— Ако се държите добре и ако изпълните точно заръките ми, ще напуснете княгинята и ще станете компаньонка на една младоженка. Тази служба ще бъде много добра и ще се задържите дълго, но пак при същите условия. Трябва да казвате, че отивате при госпожа Сен-Дизие по своя воля.
— Добре, майко. Ще го запомня.
— Кое е това гърбаво момиче с вас?
— Тя е съвсем бедна, няма нищо, но е много будна и с добро възпитание. Шивачка е. Останала е без работа и е стигнала до крайност. Когато тази сутрин отидох да я взема, разпитах за нея — отзивите са превъзходни.
— Тя е грозна и гърбава, нали?
— Миловидна е, но има гърбица.
Настоятелката остана доволна, че момичето, което й водят, е кротко и грозно на вид, и след като поразмисли малко, добави:
— И е будна?
— Много будна.
— И няма никакви средства?
— Никакви.
— Набожна ли е?
— Не се причестява.
— Няма значение — рече настоятелката на себе си, — стига да е будна — после каза високо: — Умее ли да работи добре?
— Мисля, че умее, майко.
Настоятелката отиде до един шкаф, извади някакъв дневник, порови из него с демонстративно внимание, после го остави на мястото му и рече:
— Кажете на момичето да дойде и ме почакайте в пералнята. Грозна… будна… работничка… — промърмори настоятелката замислено, — никакво съмнение няма да събуди. Ще видим.