Книгата на живота

— Искам да съм сигурна, че на Филип и Ребека ще им бъде напълно удобно, като се има предвид колко непознати ще видят — обясних, докато подрусвах Филип в опит да го накарам да се оригне сега, вместо да повърне насред пътя.

— Може ли да оставим легълцето? — с надежда попита Матю.

— Имаме предостатъчно място за него, а те ще подремнат поне веднъж. Пък и от сигурен източник знам, че това е най-големият автомобил в Лимузен, ако не броим сеновоза на Клод Рейнар. — Местното население беше дало на Матю прякора Гастон Лагаф на името на един очарователен нескопосаник от комикси и го подкачаха за неговата grande guimbarde* откакто отиде с рейнджровъра до магазина за хляб и го заклещи между един мъничък ситроен и едно още по-миниатюрно рено.

* Грамадна таратайка (фр.). — Б. пр.

Матю затръшна багажника без коментари.

— Стига си се чумерил, Матю — подкачи го Сара, която също беше излязла пред къщата. — Децата ще започнат да си мислят, че си някакъв мечок.

— Изглеждаш прекрасно — отбелязах аз. Сара се беше издокарала в тъмнозелен костюм и пищна копринена кремава блуза, които подчертаваха червената й коса. Изглеждаше великолепна и празнично настроена.

— Агата ми го уши. Знае си работата — каза Сара, докато се въртеше, за да можем да й се възхитим още повече. — А, преди да съм забравила. Изабо се обади. Матю да не обръща внимание на паркираните по алеята коли и да кара направо към вратата. Запазили са ви място в двора.

— Коли? Паркирани по алеята? — Погледнах шокирано Матю.

— Маркъс реши, че няма да е зле да покани някои от рицарите — спокойно обясни той.

— Защо? — Стомахът ми направи салто, когато инстинктите ми подсказаха, че нищо не е такова, каквото изглежда.

— Ако Паството случайно реши да възрази срещу събитието — каза Матю. Погледът му срещна моя, невъзмутим и спокоен като морето през лятото.

Въпреки предупреждението на Изабо нищо не би могло да ме подготви за ентусиазираното посрещане, което получихме. Маркъс беше превърнал Сет-Тур в истински Камелот, с веещи се на пронизващия декемврийски вятър флагове и знамена, чиито ярки цветове изпъкваха както на фона на снега, така и на тъмния местен базалт. Върху централната кула над фамилния флаг на Дьо Клермон в черно и сребристо с уробороса се мъдреше големият флаг с герба на Рицарите на Лазар. Двете парчета коприна се развяваха на един и същи пилон, увеличаващ височината на и без това високата кула с близо десет метра.

— Е, ако досега от Паството не са знаели за събитието, вече със сигурност знаят — отбелязах аз, загледана нагоре.

— Няма особен смисъл да се опитваме да останем незабележими — каза Матю. — Ще започнем така, както възнамеряваме да продължим и занапред. А това означава, че няма да крием децата от истината — или от останалия свят.