Затвори очи
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-048-1
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затвори очи». Краткое содержание книги:
По време на сватбеното тържество младата булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, но никой от гостите и роднините не е видял убийството или пък убиеца.
Убиецът триумфира, но не задълго, защото на сцената излиза детектив Дейвид Гърни и започва да провежда разследването по свой начин, задавайки характерните за него неудобни въпроси.
– Кървене? Не, или поне на мен не ми е известно. Защо питате?
– Възникна въпрос относно начина, по който кръвта се е озовала върху окървавеното мачете.
– Въпрос ли? Как така въпрос? Какво имате предвид?
– Имам предвид, че мачетето може би не е оръжието на убийството.
– Не разбирам.
– Възможно е да е било оставено в гората преди убийството на съпругата ви, а не след него.
– Но... на мен ми казаха, че... кръвта ѝ...
– Вероятно някои от заключенията са били прибързани. Само че ето къде е проблемът – ако мачетето е било оставено в гората преди убийството, тогава кръвта по него трябва също да е дошла от Джилиан преди убийството. Въпросът е дали имате представа как може да е станало това?
Аштън смаяно отвори уста. Устните му трепнаха, сякаш щеше да каже нещо, но се отказа, а накрая все пак произнесе:
– Ами... да, май се сещам... поне на теория... Както може би знаете, Джилиан се лекуваше от биполярно разстройство. Лекарствата, които взимаше, налагаха периодично да ѝ се правят кръвни тестове, за да е сигурно, че дозата е в рамките на необходимото. Веднъж месечно ѝ взимаха кръв.
– Кой го правеше?
– Една местна лаборантка-флеботомист. Доколкото знам, работеше в клиниката на някакъв лекар в покрайнините на Купърстаун.
– И каква ставаше после с кръвната проба?
– Отнасяше я в лабораторията, където нивата на литий се изследваха и записваха.
– Веднага ли я отнасяше там?
– Предполагам, че е спирала поне няколко пъти по маршрута си – какъвто и да е бил той – за да посети всичките си пациенти. Вероятно в края на деня е доставяла пробите в лабораторията.
– Имате ли името ѝ и тези на лекаря и лабораторията?
– Да, имам ги. Преглеждам... всъщност преглеждах – копие от доклада всеки месец.
– Да сте си отбелязали случайно кога е била взета последната проба?
– Не, не съм го записвал, но това ставаше винаги на втория петък от месеца.
Гърни се замисли за миг:
– Това означава два дни преди да бъде убита.
– Смятате, че Хектор Флорес се е намесил и се е сдобил с кръвта ѝ? Но защо? Боя се, че не разбирам онова, което казвате за мачетето. Какъв е смисълът?
– Не съм сигурен, докторе. Имам обаче чувството, че отговорът на този въпрос е липсващото парче от центъра на пъзела.
Аштън вдигна вежди – изглеждаше по-скоро озадачен, отколкото скептичен. Очите му сякаш следваха обезпокоителния релеф на някакъв вътрешен пейзаж. В крайна сметка той ги затвори и се облегна назад. Дланите му стискаха краищата на изкусно резбованите облегалки за ръцете, дишаше дълбоко и преднамерено бавно, сякаш практикуваше някакво мисловно упражнение или техника за релаксация. Когато ги отвори обаче, изглеждаше дори по-зле.
– Какъв кошмар! – каза.
Прочисти гърло, но звукът прозвуча като скимтене, а не като кашляне.
– Кажете ми нещо, господа. Някога изпитвали ли сте усещането за пълен провал? Точно така се чувствам аз в момента. Всеки нов ужас... всяка смърт... всяко ново нещо за Флорес или Скард, или както се казва този човек... всяко странно откритие за случващото се тук, в училището... всичко това само доказва пълното ми поражение. Какъв празноглав идиот съм бил само!
Поклати глава – много бавно, все едно някакво странно подводно течение я люшкаше напред-назад.
– Такава глупава, фатална гордост! Да си въобразявам, че мога да изцеря епидемия с такава невероятна, първобитна сила!
– Епидемия?
– Това не е терминът, с който в моята професия се описват кръвосмешението и унищожителните последици от него, но аз лично го намирам за доста удачен. Колкото по-дълго работя в тази сфера, толкова по-силно се убеждавам, че от всички престъпления, извършвани от едно човешко същество спрямо друго, най-ужасното и разрушителното е сексуалното насилие на възрастен над дете – особено когато насилникът е родител на детето.
– Защо казвате това?
– Защо ли? Просто е. Двата примитивни и основни модела на човешките взаимоотношения са родителството и чифтосването. Кръвосмешението унищожава ясната структура на тези два типа връзки, защото ги сблъсква и слива една с друга и в крайна сметка омърсява и двете. Аз лично вярвам, че тази травма уврежда нервните структури, поддържащи естественото за всеки от двата модела поведение, което отговаря за разделението и границите им. Разбирате ли какво казвам?
– Да, така мисля – отвърна Гърни.
– На мен лично ми е трудно да го схвана – заяви Хардуик, който досега безмълвно бе следил дългата размяна на реплики между Аштън и Гърни.