Прах от мечти

— Никаква жар няма у Блистиг напоследък — каза Сканароу.

— Можеш ли да поемеш луфтовете?

Тя примигна.

— Единствената причина да бъда капитан, Кайндли, е, че знам как да поведа войници на битка и знам какво да правя с тях, след като битката почне. Нямам глава за организация. — Сви рамене. — Имам двама прилични лейтенанти, които поддържат реда и се грижат да не зачислят на някой два леви ботуша. Без тях щях да съм зле като Блистиг.

— Логистиката не е проблем за мен — подхвърли Фаст.

Никой не реагира.

Кайндли разкърши гръб и изохка.

— Казват, че докато командвал ейрънския гарнизон, Блистиг бил умен, кадърен офицер.

— Избиването на Седма, а след това и армията на Пормквал, го прекърши — каза Фарадан Сорт. — Изненадана съм, че адюнктата не разбира това.

— Това, което е във възможностите ни, капитани — каза Кайндли, — е да решим как да помогнем на Кенеб. Трябва ни Юмрук, който да не е изтощен и изчерпан.

— Нищо не можем да направим без отдельонните сержанти — заяви Фарадан Сорт. — Предлагам да впрегнем подофицерите си.

— Рисковано е — каза Кайндли.

Рутан изсумтя — неволна реакция, която привлече нежелано внимание.

— Какво ще рече това? — провлече Кайндли.

Рутан сви рамене.

— Може би нас офицерите ни устройва да си мислим, че сме единствените, способни да видим как Висшето командване се разпада. — Погледна Кайндли в очите. — Сержантите виждат по-добре от нас. Привличането им не рискува нищо и може дори да ги успокои, защото ще им покаже, че не сме някаква пасмина слепи глупци, каквото най-вероятно си мислят за нас в момента. — И след като си каза своето, отново замълча.