Другата Болейн

— Бих се омъжила за теб, даже да беше селянин — казах аз твърдо.

Той се разсмя на думите ми.

— Любов моя, нали видях как те разстроиха ухапванията от бълхи. Въобще не смятам, че би се омъжила за мен, ако бях обикновен селянин.

Аз се обърнах към него и се засмях, видяла вбесения поглед на Джордж, който ми хвърли, докато танцуваше с Мадж Шелтън. Веднага добих сдържан вид.

— Джордж ни гледа.

Уилям кимна.

— По-добре да гледа себе си.

— О, но защо?

Дойде наш ред да танцуваме. Уилям ме отведе в центъра на кръга и ние танцувахме заедно — три стъпки напред, три назад. Това беше танц на съблазняването и беше трудно да го играем, без да доближим телата си и без да се гледаме. Постоянно си напомнях да не позволявам на лицето ми да се изпише удоволствието от неговата близост. Уилям беше по-малко дискретен от мен. Всеки път, когато погледът ми се прокрадваше към него, той ме гледаше така, сякаш искаше да ме погълне. Почувствах облекчение, когато стъпките ни се насочиха по линията на кръга и после навън, през арката от ръце, и танцът отново стана общ.

— Какво искаш да кажеш за Джордж?

— Движи се в лоша компания — каза Уилям лаконично.

Разсмях се на висок глас.

— Той е Хауърд и е приятел на краля — казах аз. — Може да се предположи, че ще бъде в лоша компания.

Забелязах, че той се опитва да промени темата.

— О, това всъщност е без значение.

Музикантите свършиха песента и изсвириха последните акорди. Придърпах Уилям в единия край на залата.

— Сега ми кажи честно какво искаше да кажеш.

— Сър Франсис Уестън е неотлъчно с него — каза Уилям, принуден да проговори. — А той има лоша репутация.

Веднага застанах нащрек.

— Предполагам, че си чул да се говори за някакви момчешки щуротии.

— Нещо повече от това — каза Уилям кратко.

— Какво повече?

Уилям се огледа — явно му се искаше да избяга от този разпит.

— Чух, че са любовници.

Аз поех рязко дъх.

— Ти си знаела?

Кимнах и не казах нищо.

— Господи, Мери — Уилям отстъпи на крачка от мен, после пак приближи. — И не ми каза? Брат ти е потънал до шията в грехове и ти нищо не спомена?

— Разбира се, че не — възкликнах аз. — Не искам да го злепоставям. Той ми е брат. Освен това може да се промени.

— Поставяш привързаността си към него пред любовта си към мен?

— Обичам и теб, и него — казах аз. — Уилям, той ми е брат. Ние и тримата сме Болейн, и тримата имаме нужда един от друг. Ние тримата знаем някои неща, всъщност немалко неща, които са голяма тайна. Все още не съм се превърнала изцяло в лейди Стафорд.

— Брат ти е содомит! — процеди той насреща ми.

— И въпреки това ми е брат! — аз хванах ръката му, без да ме интересува кой може да ни види и го отведох до нишата на стаята. — Той е содомит, сестра ми е уличница, вероятно и убийца, а аз също съм уличница. Чичо ми е изменял поред на приятелите си, баща ми е двуличник, а майка ми — кой знае — някои дори говорят, че и тя се е отдала на краля, преди ние двете със сестра ми да го сторим! Ти си знаел всичко това, или поне си можел да се досетиш. Сега ми кажи — достатъчно ли съм добра за теб? Защото аз знаех, че ти си никой, и въпреки това дойдох и те потърсих. Ако човек иска да се издигне в този двор, по ръцете му ще полепнат кръв и нечистотии. Наложи ми се да науча това още като малка, по време на тежкото ми обучение. Сега можеш да го научиш и ти, стига да имаш тази смелост.