Град на изгубени души

изгориш.

Джейс кимна.

— Никой не е виждал такова нещо досега, Клеъри. Никога. Мечът не ме уби, но остави в мен

това… това късче от нещо смъртоносно. Нещо толкова мощно, че навярно може да убие

обикновен човек. И дори обикновен ловец на сенки. — Той си пое дълбоко дъх. —

Мълчаливите братя се опитват да открият начин да го контролирам или да се освободя от

него. Но както можеш да се досетиш, не съм основният им приоритет.

— Това е Себастиан. Чул си, че унищожих апартамента. Знам, че си има и други начини да

се придвижва, но…

— Браво на момичето ми! Но той наистина има резервни планове. Други скривалища. Само

че не знам къде са. Никога не ми е казвал. — Джейс се приведе към нея, толкова близо, че

Клеъри можеше да види променящите се багри на очите му. — Откакто се събудих,

Мълчаливите братя са с мен практически през цялото време. Трябваше наново да извършат

ритуала — онзи, който се прави при раждането на всеки ловец на сенки, за да го защити. А

после проникнаха в ума ми. Търсиха, мъчеха се да изкопчат и най-малкото късче

информация за Себастиан, всичко, които бих могъл да знам, но да не си спомням. Но… —

Джейс поклати раздразнено глава. — Там просто няма нищо. Знаех за плановете му

единствено до церемонията в Ирландия. Но нямам представа какво възнамерява да прави

сега. Къде може да нанесе удар. Знаят, че се е съюзил с демони, затова усилват магическите

бариери, особено тези около Идрис. Но ми се струва, че можехме поне да извадим нещо

полезно от цялата тази история… някое късче тайна информация, с която да съм се сдобил,

а ето че не разполагаме дори с това.

— Но ако ти наистина бе успял да научиш нещо, Себастиан просто щеше да промени

плановете си — възрази Клеъри. — Знае, че те е изгубил. Двамата бяхте свързани. Чух го да

крещи, когато те пронизах. — По тялото й пробяга тръпка. — Беше толкова ужасяващ,

отчаян звук. Мисля, че по някакъв странен начин наистина е държал на теб. И макар цялото

преживяване да беше ужасно, мисля, че двамата с теб получихме нещо, което може да се

окаже полезно.

— И то е?

— Разбираме го. Искам да кажа, дотолкова, доколкото изобщо е възможно някой да го

разбере. А това не е нещо, което Себастиан може да заличи като просто промени плановете

си.

Джейс кимна бавно.

— Знаеш ли кой друг си мисля, че разбирам по-добре? Баща ми.

— Валън… Не. — Клеъри сама се прекъсна, видяла изражението му. — Имаш предвид

Стивън.

— Преглеждах писмата му. Вещите в кутията, която Аматис ми даде. Знаеш ли, написал ми е

писмо, което да ми прочетат след като умре. Зарича ме да стана по-добър човек от него.

— Ти си. В онези мигове в апартамента, когато беше себе си, повече те бе грижа как да

постъпиш правилно, отколкото да опазиш живота си.

— Знам. — Джейс сведе поглед към белязаните си кокалчета. — Това е странното. Знам.

Толкова дълго се съмнявах в себе си, но сега виждам разликата. Между мен и Себастиан.