Нощна сянка

— Съпругата ми не обича да танцува — обади се хладен глас зад мен. Дълга ръка се пресегна и хвана моята, която си играеше с подгъва на корсажа ми. — Нали така, mon coeur? — Обръщението беше съпроводено с целувка по кокалчетата и леко предупредително ухапване.

— Матю пристига тъкмо навреме, както винаги — каза Йорис и се разсмя от сърце. — Как си?

— Разочарован, че не открих Даяна у дома — малко огорчено отбеляза Матю. — Но дори един всеотдаен съпруг трябва да отстъпи пред Бог, когато става дума за привързаността на жена му.

Хофнагел следеше внимателно Матю и преценяваше всяка промяна в изражението му. Внезапно осъзнах кой е той — великият художник, който бе толкова наблюдателен, че нарисуваните от него растения и животни изглеждаха едва ли не като живи, подобно на съществата по обувките на Мери.

— Е, Бог приключи с нея за днес. Мисля, че спокойно можеш да отведеш съпругата си у дома — меко рече Хофнагел. — Но по всичко личи, че ще внесете живот в пролетта, която се очертаваше да бъде много скучна, La Diosa. Всички сме ви благодарни за това.

Мъжете се оттеглиха след уверенията на Галоуглас, че ще се погрижи за множеството ми различни и застъпващи се ангажименти. Хофнагел се задържа последен.

— Ще държа под око жена ти, Schaduw. Може би и ти трябва да го правиш.

— Вниманието ми винаги е насочено към жена ми, където си му е мястото. Как иначе щях да знам къде да дойда?

— Разбира се. Прости, че се бъркам. «Гората има уши, а полето очи.» — Хофнагел се поклони. — Ще ви видя в двора, La Diosa.

— Името ѝ е Даяна — твърдо рече Матю. — Може и мадам Дьо Клермон.

— Аз пък бях останал с впечатлението, че е Ройдън. Моя грешка. — Художникът отстъпи няколко крачки назад. — Приятна вечер, Матю. — Стъпките му по каменния под се отдалечиха и заглъхнаха напълно.

— Schaduw? — повторих. — Дали означава онова, на което прилича?

— Сянка на нидерландски. Елизабет не е единствената, която ме нарича така. — Матю погледна към Галоуглас. — За каква забава спомена синьор Пазети?

— О, нищо необичайно. Несъмнено ще бъде нещо на митологична тема, с отвратителна музика и още по-отвратителни танци. Всички гости ще прекалят с пиенето и ще объркат спалните в края на вечерта. Девет месеца по-късно ще се пръкне цяло ято благородни бебета с неясни бащи. Както става обикновено.

— Sic transit gloria mundi[88] — промърмори Матю и ми се поклони. — Ще се прибираме ли, La Diosa? — Прякорът ме караше да се чувствам неудобно, когато го използваха непознати, а от устата на Матю беше почти непоносим. — Джак каза, че вечерята била особено апетитна.

Той се държа отчуждено цялата вечер и ме наблюдаваше с тежък поглед, докато слушах как е минал денят на децата, а Пиер го запознаваше със случилото се в Прага. Имената бяха непознати, а разказът толкова объркан, че се отказах да го следя и си легнах.