Поправките
- Автор: Франзен Джонатан
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-170-0
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Поправките». Краткое содержание книги:
– Какво му е лошото на печеленето на пари? – попита Мелиса. – Защо го смятате за някакво зло?
– Бодрияр би казал, че злото от кампания като „Давай, момиче!“ е в отделянето на означаемо и означаващо. Че разплаканата жена вече не означава само тъга, а и „Купувайте офис техника!“. Означава и „Нашите шефове се грижат за нас!“.
Часовникът на стената показваше два и половина. Чип замълча, чакаше да удари звънецът и да сложи край на семестъра.
– Извинявайте – обади се Мелиса, – но това са пълни глупости.
– Кое?
– Целият този курс. Всяка седмица слушаме само глупости. Критик след критик кърши пръсти за състоянието на критиката. Никой не може да каже какъв точно е проблемът, но всички са сигурни, че го има. Всички смятат, че „корпорация“ е мръсна дума. А ако някой се забавлява или пък вземе, та забогатее – ау, ужас! Зло! И само „смъртта на това“, „смъртта на онова“. Хората, дето се смятат за свободни, всъщност не били „наистина“ свободни. А хората, дето се смятат за щастливи, не били „наистина“ щастливи. И че е невъзможно вече да се критикува радикално обществото, макар че какво толкова радикално не му е наред на обществото, че да се нуждаем от толкова радикална критика, никой не може да каже. Това, че не харесвате тези реклами, е абсолютно показателно – заяви тя на Чип, когато в корпуса „Врот“ най-накрая отекна последният звънец. – С всеки изминал ден се подобрява положението на жените и цветнокожите, хомосексуалните и лесбийките, те вече не се крият, а се интегрират, а вие се занимавате с някакъв си глупав проблем с означаемо и означаващо. Единственият начин да намерите кусур на една реклама, която е страхотна за жените – което няма как да не направите, защото винаги трябва да намирате кусури, – е да кажете колко е лошо да си богат и да работиш за някоя корпорация, и да, знам, че звънецът би.
Тя хлопна шумно тетрадката си.
– Така – кимна Чип. – В този ред на мисли, приключихте основния курс от програмата си по културология. Желая ви страхотно лято.
Нямаше сили да прикрие огорчението в гласа си. Надвеси се над видеото и изцяло се съсредоточи в пренавиването и нагласянето на „Давай, момиче!“, в докосването на копчета заради самото докосване. Усещаше неколцина студенти да се мотаят наоколо, може би искаха да му благодарят за сърцатото преподаване или да му кажат, че им е било приятно в неговите часове, но той не вдигна глава от видеото, докато стаята не се изпразни. След това се прибра у дома на „Тилтън Ледж“ и отвори бутилката.
Обвиненията на Мелиса го бяха настъпили точно по мазола. Не си беше давал сметка колко сериозно е приел бащиния си завет да се захване с нещо „полезно“ за обществото. Критикуването на една болна култура, дори и само по себе си да не постигаше нищо, за него също беше полезно. Но ако предполагаемата болест всъщност не беше болест – ако великият материалистичен обществен строй на технологиите, консуматорските желания и медицината наистина подобряваше живота на онеправданите; ако само нормалните бели мъже като Чип (и баща му!) имаха проблем с този строй, – то тогава в неговата критика нямаше и частица полезност. Цялата тя беше, както се беше изразила Мелиса, пълни глупости.
Тъй като не беше в настроение да работи по новата си книга, както беше планирал за лятото, Чип си купи скъп билет до Лондон, продължи на автостоп до Единбург и се натресе на гости на една шотландка, артистка, преподавала и играла в колежа Д. през зимата. Накрая гаджето ѝ отсече: „Време е да вдигаш гълъбите, пич!“, и Чип пое по пътищата с раница, пълна с Хайдегер и Витгенщайн, които беше твърде самотен, за да прочете. Не обичаше да се възприема като мъж, който не може да живее без жена, но стоеше на сухо, откак Рути му беше била шута. Той беше първият мъж в историята на колежа Д., преподавал теория на феминизма, и много добре разбираше колко е важно за жените да не приравняват „успеха“ с „наличието на мъж“ и „провала“ с „липсата на мъж“, само че Чип беше самотен нормален мъж, а самотните нормални мъже не разполагаха с подобна утешителна „теория на маскулинизма“, която да му помогне да се измъкне от тази преса, от това разковниче за женомразието:
• Усещането, че не може да живее без жена, кара мъжа да се чувства слаб;
• И въпреки това, без жена до себе си, мъжът губи представата си за действеност и различие, върху които, за добро или за зло, се крепи неговата мъжественост.
Много утрини в зелени, окъпани от дъжд кътчета на Шотландия Чип се събуждаше с чувството, че ей сега ще се измъкне от тази въображаема преса, само за да се озове в четири следобед на гарата, където се наливаше с бира, тъпчеше се с пържени картофи с майонеза и сваляше колежанки от Америка. Поривите му на съблазнител страдаха от нерешителността му и от липсата на глазгоуски акцент, от който на американките им се подкосяваха краката. Заби само една млада хипарка от Орегон с петна от кетчуп по потника ѝ, която така миришеше, че той цяла нощ диша през устата.