През лицето на света

— Благодаря на всички за присъствието — започна той. — Събрали сме се тук в повратната точка на поредната година, с това пиршество като доказателство за всичко, дадено нам, всичко, за което сме работили. Нека се изправим и изразим признателността си — застъргаха столове и всички се изправиха на крака. — Благодарим — избумтя хауфутът.

— Благодарим — дойде бързо повтореното ехо, сетне още стържене и разместване, последвано от охотното дрънчене на трапезните оръжия и промърморените молби за подаване на определена храна. Хората бяха особено доволни. Дъртият куку Кърр в крайна сметка бе предоставил овнешко, а речта бе най-късата досега.

Селяните пяха, танцуваха, ядоха и пиха през целия следобед и част от вечерта. По това време на годината тъгите биваха забравяни и споровете бързо разрешавани, тъй като прекарването на цял ден в близост до някой враг не допринасяше особено за оценяването на празника. Средозимникът събираше заедно хора, които работеха един до друг всеки ден, както и фермери от хълмовете с ловци от граничещите с гората райони, които виждаха своите познати веднъж годишно. Стари приятелства биваха подновявани, нови биваха сключвани. Под навеса имаше няколко тихи ъгълчета, далеч от миризмата на храна и шума на музикантите. Около тях непрекъснато циркулираха малки групици, които си говореха, смееха се, плануваха, търгуваха или се ухажваха. Бе великолепна, стопляща сърцето гледка: облечени в празничните си дрехи селяни се наслаждаваха на компанията си.

Късно вечерта започна да вали лек снежец. По това време нещата вече бяха позабавили ход, по-голямата част от храната бе изядена и страните на тентата бяха затрупани с тела на подремващи. Готварските огньове бяха угаснали, но топлината на множеството бе достатъчна, за да прогони студа. Музикантите засвириха бавни, сантиментални северни балади и хората започнаха да танцуват в тържествената атмосфера. Все повече и повече се присъединяваха към тях, движейки се в тон с нежните слова на баладистите, които пееха за живота и смъртта на легендарните Първородни.

Наближи полунощ, зенитът на мрака и студа. Хауфутът, сега облечен в церемониална зелена роба, поръбена със злато, направи знак на менестрелите, които оставиха инструментите си. Селяните се струпаха по краищата на шатрата, разбуждайки спящите. Масите бяха преместени, за да се разчисти място в средата. Хауфутът пристъпи напред и вдигна ръце, готов да оповести началото на Пиесата.

За всеобща изненада, дребният стар фермер Кърр си проби път до разчистеното място, прекъсвайки водача, който се канеше да заговори.