Пасажер [bg]

— Мъртво ли е девойчето? — попита някой.

Николас трепереше като знаме в буря. Опита се да се съсредоточи върху дишането си, да вдишва и издишва колкото може по-равномерно. От всички страни надзъртаха тревожните, неумити лица на моряците — и свои, и чужди, надвесили се над момичето с нездраво любопитство. Ясно, че при тая гледка не им беше до сражение, но редно ли бе хората му да се заплеснат дотолкова, че да забравят да вкарат пленените моряци в трюма?

Някакво движение наруши потока на мислите му. Дребна фигура в тъмносин жакет бе коленичила до момичето и притискаше корема и с ръце. Семпли, чисти дрехи, прибрана на ниска опашка коса, детински черти на лицето — Николас проявяваше подозрителност към всеки, които бе в състояние да поддържа такъв спретнат вид на кораб, камо ли по време на битка. Намирисваше му на страхливост.

— Спокойно, Ник. — Хол му помогна да се изправи. — Това е помощникът на корабния лекар.

— А къде е Филипс? — тросна се Ник. — Или поне лекарят на този кораб?

— Филипс слезе долу да се погрижи за ранените. А техният лекар се е разделил с долната половина на тялото си. Струва ми се, че в момента е твърде зает да бере душа.

Николас тръсна глава — не му се нравеше мисълта, че някакво хлапе ще се грижи за момичето.

— А този кога е напуснал училищната скамеика? Миналата година?

Капитан Хол вдигна вежда.

— Обзалагам се, че по същото време, когато и ти.

Николас обаче продължаваше да се дразни от фамилиарността, с която помощник-лекарят разрязваше роклята и корсета на момичето...

— Виждам, че не си имал време да си изуеш обувките и чорапите — продължаваше капитанът, а облачносивите му очи блеснаха развеселено. — Скочи, сякаш сам дяволът те е погнал.

Николас го изгледа сърдито, понеже сам виждаше подгизналите си чорапи и съсипаната кожа на обувките.

— Не знаех, че се предполага да оставя дамата да се удави.

Но думите му заглъхнаха и мигом бяха забравени, понеже в същия миг Николас долови странно движение с краичеца на окото си. Извъртя се тъкмо навреме, за да види как помощник-лекарят замахва с юмрук и с всички сили удря момичето в корема.

— Сър! — Николас се надигна със залитане. — Как смеете!?

Момичето се разкашля мъчително, гръбнакът и се изви на дъга и от устата и потече вода. Дългите и бледи пръсти се сгърчиха върху дъските и тя пое няколко глътки въздух, макар клепачите и да бяха все така затворени. Очите на Николас се присвиха гневно, когато забеляза, че помощник-лекарят е сложил длан върху голото й рамо.

Никои не проговори, дори капитан Хол, които изглеждаше точно толкова смаян, колкото и останалите, задето момичето така внезапно им бе върнато от оня свят. Същинска Персефона.