Лейди Полунощ [bg]

На перваза имаше цветя, които Даяна бе сложила, за да разведрят помещението. Скръстила ръце върху бюрото, тя се вгледа спокойно в Ема.

- Снощи ме излъга.

- Не съм - възрази Ема. - Не съвсем. Аз...

- Не ми казвай, че просто си пропуснала - прекъсна я Даяна. - Не си толкова глупава.

- Какво ти каза Джони Рук? - попита Ема и начаса съжали за това, когато лицето на Даяна потъмня.

- Защо ти не ми кажеш? Всъщност защо не ми кажеш какво си направила и какво наказание заслужаваш. Струва ли ти се справедливо?

Ема скръсти предизвикателно ръце на гърдите си. Мразеше, когато я хванат, а Даяна страшно я биваше в това. Тя бе умна, което обикновено беше страхотно, но не и когато беше ядосана.

В момента имаше две възможности: да изрече на глас онова, заради което според нея й беше ядосана Даяна, рискувайки да разкрие повече, отколкото Даяна бе научила, или пък да си замълчи, рискувайки да я разгневи още повече. След моментно обмисляне заяви:

- Заслужавам да ми наредят да се грижа за няколко котенца. Знаеш колко жестоки могат да бъдат котенцата, с острите им малки нокти и ужасно държание.

- И като стана дума за ужасно държание - каза Даяна, играейки си лениво с един молив. - Отишла си на Пазара на сенките, нарушавайки съвсем ясните правила. Разговаряла си с Джони Рук и той ти е казал, че край бар „Саркофаг" ще бъде захвърлен труп, който може би е свързан със смъртта на родителите ти. Не си била там случайно. Не си била на дежурство.

- Платих му, за да не казва на никого - измърмори Ема. -Имах му доверие!

Даяна метна молива на бюрото.

- Ема, този човек е известен като Мошеника Рук. Всъщност той е не просто мошеник, той е под наблюдение на Клейва, защото работи с елфи без позволение. На всеки долноземец или мундан, който си сътрудничи тайно с феите, се забранява да работи с ловците на сенки и губи правото си на каквато и да било защита, и ти го знаеш.

Ема вдигна ръце.

- Ала това са едни от най-полезните хора! Да прекъснем всякакви връзки с тях, не е от полза за Клейва и вреди на ловците на сенки!

Даяна поклати глава.

- Правилата неслучайно са правила. За да бъдеш ловец на сенки, добър ловец на сенки, не е достатъчно само да тренираш по четиринайсет часа на ден и да знаеш шейсет и пет различни начина да убиеш някого с щипки за сервиране на салата.

- Шейсет и седем - поправи я Ема автоматично. - Даяна, наистина съжалявам, особено за това, че въвлякох и Кристина. Вината не е нейна.

- 0, това ми е ясно.

Даяна все така се мръщеше и Ема се хвърли с главата напред.

- Снощи ти каза, че ми вярваш. За това, че не Себастиан е убил родителите ми. За това, че става дума за нещо повече. Че смъртта им не е просто... просто Себастиан, опитващ се да премахне колкото се може повече нефилими. Смъртта им означава нещо...

- Смъртта на всекиго означава нещо - рязко отвърна Данна и прокара ръка над очите си. - Снощи разговарях с Мълчаливите братя и открих какво знаят. И господи, повтарях си, че би трябвало да те излъжа... цял ден се боря с това...

- Моля те - прошепна Ема. - Моля те, не ме лъжи.