Последната миля [bg]

Автор: Балдаччи Дэвид
Серия: Еймъс Декър #2
Год: 2017
Язык: болгарский
Год: ОБСИДИАН
ISBN: 978-954-769-431-6
Переводчик: Милко Стоименов
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Последната миля [bg]». Краткое содержание книги:

Еймъс Декър, човекът с феноменална памет, се завръща в новия трилър на Дейвид Балдачи. Мелвин Марс е осъден на смърт за убийството на родителите си. До екзекуцията му остават броени минути, но се случва невъзможното. Затворник в друг щат признава, че е извършил престъплението. Еймъс Декър, който току-що е включен в специален екип на ФБР, проявява интерес към случая „Марс“, тъй като открива в него поразителни сходства със собствената си съдба. И двамата с Марс са били талантливи футболисти, но трагедии са провалили спортната им кариера. Семействата и на двамата са били жестоко убити. И в единия, / и в другия случай след дълго време непознат човек прави самопризнания. Които се оказват фалшиви. Кой е натопил Марс за двойното убийство? Кой иска в последния момент да го спаси от екзекуция? И защо чак сега, след двайсет години? Скоро след като Декър започва разследването, член на екипа му е отвлечен. Залогът е много по-голям от живота на един осъден на смърт. Декър ще трябва да впрегне цялата мощ на изключителния си ум, за да стигне до истината.

Перейти на страницу:

— Но въпреки това можем да го проучим — настоя Декър.

— Да, но не бива да забравяме, че властите в Тексас не обичат пришълци от Вашингтон да се бъркат в работата им.

— Можем ли да получим достъп до материалите от процеса? — попита Джеймисън. — Мисля, че трябва да се заемем първо с тях. За момента разполагаме единствено с информацията, която Еймъс откри онлайн.

— Ще се обадя и ще направя всичко възможно — обеща Богарт.

— В такъв случай трябва да се срещнем с Марс — добави Девънпорт. — Разговорът с него ще ни помогне да преценим по-добре психологическото му състояние.

— Съгласен — отвърна Богарт. Погледна към Декър и добави: — Справи се отлично със случая „Морило“, Еймъс. За пореден път забеляза онова, което всички останали бяха пропуснали.

Декър бе зареял поглед встрани и не слушаше какво си говорят останалите. Откъсна се от мислите си и каза:

— Трябва да разберем дали Чарлс Монтгомъри има семейство.

— Какво? Защо? — попита Девънпорт.

Декър не й отговори. Продължи да гледа встрани и да размишлява.

* * *

След като излязоха от заведението, Богарт откара Джеймисън и Декър до апартамента му, където Джеймисън бе оставила колата си.

— Е, всичко мина сравнително добре — каза тя. — Макар че Милиган е гадняр. — Тя го погледна и попита: — Какво мислиш?

— Чудя се откъде ли е.

— А Девънпорт?

— Не се съмнявам в нейната компетентност…

— Но?

— Но тя преследва собствени цели.

— Тоест теб.

— Възможно е.

Джеймисън го огледа от главата до петите.

— Наблизо има магазин за мъжка конфекция. Проверих, работи до десет вечерта.

Декър я погледна.

— Толкова зле ли изглеждам?

— Дрехите правят човека.

— Сигурен съм, че който го е казал, не е имал предвид мен.

— Пазаруването ми помага да мисля по-добре — изрече Джеймисън с надежда и показа кредитна карта. — Богарт ми я даде. В случай на необходимост. Това включва дрехи за теб — побърза да добави тя. — А и нали ще получиш заплата.

Декър я погледна.

— Заплата?

— Не знам за теб, но аз не го правя безплатно. Не обсъди ли въпроса с Богарт?

Декър въздъхна.

— Приемам това за „не“. Но те уверявам, че става въпрос за много повече пари, отколкото получавахме в Бърлингтън.

— Наистина ли?

— Наистина. И ако нещата потръгнат, ще се преместим да живеем другаде. Не можем да останем в базата за постоянно. А ти ще трябва да си вземеш кола.

— Не съм мислил върху това.

— Виждам, че не си.

* * *

Три часа по-късно Декър и Джеймисън излязоха от магазина за мъжка конфекция, натоварени с покупки. Не се наложи да коригират нищо. Подбраха най-големите размери в магазина — панталони, ризи, обувки, чорапи, бельо и две сака, които бяха толкова големи, че можеха да бъдат използват като платна на ветроход.

Джеймисън бе помогнала за подбора на цветовете и аксесоарите и бе споделила мнението си за дрехите, които Декър бе пробвал. Застанал пред тристранното огледало, той отбеляза:

— Приличам на кит в костюм.

— Това е напълно поправимо. На две минути от апартамента ти има фитнес. А до него има и лекоатлетическа писта.

Когато излезе от пробната, Джеймисън го очакваше с цяла камара анцузи, шорти и тениски, които бе подбрала за него, заедно с обувки за тенис четирийсет и осми номер.

— Четири хикс ел върши ли ти работа? — попита тя.

— Ако са от разтегателна материя, да.

Джеймисън го откара до апартамента му и му помогна да пренесе покупките.

— Благодаря ти за помощта — каза Декър.

— Оценявам, че ми даде възможността…

— Каква възможност? Да влезеш в ролята на мой личен шопинг асистент?

— Не, да работя с ФБР. Богарт никога не би поканил само мен. Взе ме заради теб.

— Не се подценявай.

— Няма. Възнамерявам да се скъсам от работа, за да докажа, че ме бива. Ти обаче ми открехна вратата.

— Наистина ли смяташ, че ще се получи?

— Кой знае? Но това прави нещата още по-интересни.

— Не съм сигурен, че искам да ми се случват интересни неща.

— Значи си се озовал на неподходящото място.

Шест сутринта.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?