Измамата на краля [bg]

Той се огледа. Околните къщи изглеждаха безлюдни. Насочи се към отворената врата. Почти веднага видя разхвърляните дрехи и проснатото край стената тяло на Малоун. Пристъпи към него, наведе се и успя да долови разпокъсаното му дишане. Прииска му се да го разтърси и да го върне в съзнание, но после се отказа. В крайна сметка не беше го молил за помощ и не виждаше смисъл да го забърква повече.

Огледа бързо разхвърляните вещи и откри найлоновата торбичка, полускрита под някаква измачкана риза. Вероятно не й бяха обърнали внимание. Онези мъже търсеха компютърна флашка, а не стари книги, сгъваемо ножче и други дребни вещи.

Събра си нещата обратно в торбичката и извърна поглед към Котън Малоун. Американецът изглеждаше свестен мъж. Може би неговият баща приличаше на него. За съжаление, небрежността на майка му го беше лишила от възможността някога да го опознае. Ясно видя тревогата в очите на Малоун, когато разбра, че Норс няма нищо общо със Скотланд Ярд. Примесена със загриженост и за двете момчета. А самият той беше изпитал леко облекчение от факта, че пътуват в една и съща кола. Малко бяха хората, проявявали загриженост към него. А още по-малко бяха онези, към които той беше имал някакви чувства. Едва ли точно сега трябваше да проявява такива.

Животът е труден. Котън Малоун със сигурност щеше да го разбере. Това си мислеше, когато се обърна и се приготви да тръгне.

Малоун се надигна и изрева:

— Къде е Гари?

Иън светкавично се обърна. На лицето му се изписа облекчение.

— Триста дяволи! — възкликна той. — Мислех, че си в безсъзнание!

— Разбрах защо си тук. Да си прибереш нещата и нищо повече.

Очите на момчето предизвикателно проблеснаха.

— Не съм те молил за нищо, не съм те замесвал в нищо! — отсече то. — Ти не си мой проблем!

Но зад тази декларация се долови някакво колебание, а изражението на лицето му изразяваше колкото гняв, толкова и желание да се защити. Малоун прецени това за част от секундата и отново попита:

— Къде е Гари?

— Ченгетата го спипаха.

Малоун се изправи и се опита да преодолее виенето на свят.

— Прекрасно знаеш, че те не са ченгета — промърмори той. — Как стана така, че хванаха него, а не теб? Доколкото знам, именно ти им трябваш.

— Аз избягах, а той не успя.

Малоун се втурна към момчето, сграбчи го за раменете и здраво го разтърси.

— Зарязал си го, така ли?

— Казах му да скочи с мен, но той не го направи.

Да скочи?! Малоун направи усилие да се овладее и изслуша историята на Иън за случилото се в Малката Венеция.

— Онези типове хванаха Гари — завърши момчето.