![Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/3/smrtta-na-kral-artur-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Така е — съгласил се месир Говен. — Но какво ти е казал моят брат Агравен?
— Сега ще ти кажа — рекъл кралят. — Дойде той при мен в деня, преди да потеглим за турнира, за да ми каже, че се учудвал как имам сърце да държа Ланселот край себе си, след като той ме бил опозорявал, прелюбодействайки с моята съпруга. Твърдеше, че Ланселот бил лудо влюбен в кралицата, имал плътски връзки с нея и бил останал в Камелот единствено за да общува с нея на воля, докато отсъствам за турнира в Уинчестър. Ето в какво искаше да ме убеди твоят брат Агравен. Ако бях повярвал на клеветите му, щях да стана за всеобщо посмешище, защото знам, че ако Ланселот се бе влюбил в кралицата, щеше да остане в двора, докато мен ме нямаше там, за да я посещава, когато му се прииска.
— Несъмнено, господарю — отвърнал му месир Говен, — Ланселот остана там единствено за да се яви по най-тайнствения начин на турнира — да се убедиш, че това е така, едва ли представлява някаква трудност. Пази се обаче да даваш вяра на хора, които ти шушнат такива сплетни на ухото, защото съм сигурен, че Ланселот не е изпитвал никога подобни чувства към кралицата, нещо повече, твърдя, че е влюбен в една от най-прекрасните девойки на света, а и тя от своя страна, макар и все още целомъдрена, е влюбена в него. Знаем също така, че навремето е отдал цялото си сърце на дъщерята на крал Пелес и от тази им връзка се е родил Галаад — рицарят, който съумя да сложи край на изпитанията, свързани със Светия Граал*43.
— Така е — рекъл на свой ред кралят, — дори да бе истина, че е силно влюбен в нея, не ми се вярва, че щеше да има куража да извърши подобно вероломство и да ме опозори до такава степен, защото в едно сърце, преизпълнено с толкова голяма доблест, не би могло да се намери място за предателство освен ако Ланселот не е най-големият дявол на света.
Това били думите на краля по адрес на славния рицар. От своя страна месир Говен го насърчил да бъде спокоен и да вярва, че Ланселот никога не е пожелавал кралицата с такава налудничава любов, в каквато го е обвинил Агравен.
— Нещо повече — рекъл той, — уверявам те, че Ланселот ми изглежда толкова защитен от подобни подозрения, че ако се изстъпи някой с подобни обвинения срещу него, пък бил той и най-добрият рицар на света, изобщо не бих се поколебал да изляза срещу него на бойното поле, за да защитя Ланселот.
— Какво говориш? — възкликнал кралят. — Дори всички до един да се изреждат ден подир ден да ми говорят за това и аз да съм далеч по-наясно с въпроса, отколкото съм бил досега, пак не бих повярвал на такива сплетни.
Месир Говен ревностно го поощрил да не се разделя с тази добра воля, която притежавал в този момент.
V
Ревността на кралицата
Кралят и монсеньор Говен повече не отворили дума по този въпрос и продължили да се придвижват на неголеми преходи, докато не пристигнали в Камелот.
След като слезли от конете, наизлязлото да ги посрещне множество ги отрупало с въпроси как е протекъл турнирът и кой е победил в него. Оказало се обаче, че единствените, които били в състояние да съобщят нещо сигурно, били кралят, монсеньор Говен и Жирфлет, а те от своя страна не желаели все още да разкрият истината, знаейки, че Ланселот е заминал с намерението да остане неразпознат.
Ето защо месир Говен казал на кралицата:
— Госпожо, не знаем с пълна яснота кой беше победителят, но мислим, че беше някакъв чуждестранен рицар. Единственото, което можем да ти кажем, е, че носеше яркочервени доспехи и че на шлема си в качеството на герб носеше ръкав на госпожица или дама.
Кралицата веднага си помислила, че това не ще да е бил Ланселот, защото не можела да повярва, че той би понесъл на който и да било турнир нечий знак, стига, разбира се, тя самата да не му го е дала. Затова си замълчала и не продължила да разпитва, а само се обърнала към монсеньор Говен с въпроса:
— Нима Ланселот не взе участие в този турнир?
— Госпожо — отвърнал й той, — ако и да е бил и да съм го видял, така и не съм го разпознал. От друга страна, ако е бил, няма начин да не е спечелил турнира. Ние обаче сме виждали толкова пъти неговите оръжия, че ако беше дошъл, щяхме непременно да го разпознаем, стига да не се е представил в променен облик.
43
30* Епизодът „Агравен“ от Роман за Ланселот в проза описва как Ланселот, пребивавайки в замъка на Граала, под влияние на сънотворна напитка спи с Елан, дъщерята на крал Пелес. Девойката зачева Галаад — непорочния рицар, комуто е отредено да проникне в тайните на Граала (вж. Търсенето на Светия Граал).