Вътрешният кръг [bg]

По принцип обичаше кучетата, но само онези, които му стигаха до коляното. В случая обаче насреща му се беше проснала немска овчарка с размерите на шотландско пони и козина като на полярна мечка. Главата на звяра се извъртя към него като дулото на оръдие, а от устата му излетя кратко ръмжене. В следващия миг звярът скочи и се понесе към него. Демарко реагира по единствения начин, по който реагираше на всички шейсеткилограмови псета, хукнали с оголени зъби срещу него: закова се абсолютно неподвижно на място с максимално хрисимо изражение, а сърцето му се сви от мъка, че не носи пистолет.

Енгълс най-после забеляза ситуацията, която се разиграваше зад гърба му — замръзналия в крачка Демарко, правещ отчаяни усилия да не трепери като рибарска стръв по течението, и четирикракото чудовище, готвещо се за решителен скок. Пенсионираният агент побърза да застане между двамата и успокоително подхвърли репликата, използвана от всички кучкари:

— Спокойно, не се притеснявайте. Булит е много добро куче.

Беше прехвърлил шейсет, облечен в дънки и жълта тениска с надпис „Аз обичам Вирджиния“. Имаше неспокойни очи, изкривен от многобройни счупвания нос и кръгла плешивина на темето, наподобяваща тонзура. В комбинация със счупения нос тя му придаваше вид на свещеник, който не обича да подлага и другата си буза.

Демарко очакваше сътрудничество от негова страна и по тази причина не му каза, че трябва да държи домашния си вълк на верига и с намордник върху острите зъби. Вместо това направи опит да се усмихне и подхвърли:

— Да, да, той наистина изглежда добро кученце.

За негов ужас песът се приближи и започна да души чатала му.

— Аз съм Джо Демарко, мистър Енгълс — представи се той, опитвайки се да не обръща внимание на проклетия пес. — Работя в Конгреса.

Отвори портфейла си на отделението със служебния пропуск и го тикна под носа на домакина.

— Конгресът значи — промърмори Енгълс, хвърляйки бегъл поглед на документа. Демарко обаче остана с впечатлението, че е запаметил всяка буква и цифра от него.

— Да, сър — кимна той. — Идвам при вас във връзка с покушението, извършено наскоро срещу нашия президент. Вероятно вече сте научили, че е създадена специална комисия за разследване на охраната на държавния глава. В тази връзка бих искал да ви задам няколко въпроса.

— Мисля, че Конгресът трябва да си гледа шибаната работа, а охраната да остави на специалистите — неприязнено изръмжа Енгълс.

Демарко го възнагради с леко притеснена усмивка.

— Между нас казано, и аз съм на същото мнение, сър. Но когато шефът казва „скачай на седлото“, просто го правя.

Подходът „аз съм само един обикновен изпълнител“ даде резултат.

— Ясно, ясно — махна с ръка Енгълс. — Елате да влезем в къщата. Ще ви черпя едно кафе, а вие ще зададете въпросите си. Булит, махни се от костюма на човека! Това куче е толкова добро, че вероятно ще оближе приятелски дори и крадеца, проникнал в дома ми!