Повикът на ангела [bg]

— Слушай, младежо, нямаш нужда от 300 евро, за да купиш букет. Във всеки случай не в моя магазин. Разбра ли?

— Ми да — отговори той плахо.

— За кого са цветята?

— За една жена.

Мадлин вдигна очи към небето.

— За майка ти или за приятелката ти?

— Всъщност за една приятелка на майка ми — отвърна малко срамежливо.

— Добре, и какво послание искаш да отправиш, като подаряваш букета?

— Послание ли?

— С каква цел й поднасяш цветя? За да й благодариш, че ти е подарила пуловер за рождения ден, или искаш да й кажеш нещо друго?

— Хм… по-скоро второто.

— По дяволите, любовта ли те прави да изглеждаш тъпичък, или винаги си си такъв? — запита тя и тръсна глава.

Хлапето не намери за необходимо да отговори. Мадлин се отдалечи от тезгяха и подреди една китка.

— Как се казваш?

— Джереми.

— А приятелката на майка ти колко е годишна?

— Във всеки случай е по-стара от вас.

— Според теб на колко е години?

Той отново предпочете да не отговори, доказателство, че не беше чак такъв кретен, какъвто изглеждаше.

— Добре, не ги заслужаваш, но ето ти най-хубавото — обясни тя и му подаде един букет. — Това са предпочитаните ми цветя: теменуги от Тулуза, едновременно простички, шик и елегантни.

— Много е красив — призна той, — но на езика на цветята какво означава?

Мадлин сви рамене.

— Остави езика на цветята. Подари онова, което е хубаво и край.

— И все пак — настоя Джереми.

Мадлин се престори, че размисля.

— На онова, което наричаш „език на цветята“, теменугата представлява скромността и свенливостта, но също така тя символизира тайната любов, затова, ако се боиш, че подаръкът ще прозвучи двусмислено, мога да ти направя букет от рози вместо този.

— Не, теменугите напълно ми подхождат — отговори той и пусна широка усмивка.