Убийство в Ню Йорк [bg]

Той не се усмихна. Тя пак забеляза колко беше уморен.

— Мис Роденбург — каза рязко той, — бих искал да направите нещо за мен.

Тя сви рамене.

— Какво?

— Ние се връщаме назад към вече известни факти. Пак проверяваме свидетелските показания, гледаме да не сме пропуснали нещо при първоначалния преглед.

— Нали никого не сте арестували? Следих вестниците.

— Много хора отпаднаха при разследването. В медиите имаше апел към другите гости на хотела да се обадят. Приблизително всичките четиристотин двадесет и шест бяха намерени. Не сме безделничили.

— Извинете. Нямах това предвид.

— Цялата ни работа бе фокусирана върху един човек — каза той.

— Мога ли да попитам кой е той?

Този път той сви рамене.

— Съпругът й? — опита се да отгатне тя, като си спомни какво й каза Беси за пресконференцията.

Той я погледна, сякаш се чудеше колко може да й довери, накрая се наведе по-близо към нея.

— След апела по телевизора установихме контакт с една млада жена, която познавала Кристиан Воглер преди той да срещне Стела. Те даже са били сгодени. Тя е скъсала с него.

— Защо го е направила?

— Не й харесвало това, което я карал да прави. С елементи на насилие. Тогава започнала да се събужда сутрин с главоболие и необясними белези по тялото. Това продължило, докато веднъж тя се събудила през нощта и видяла, че е гола. Воглер бил съблякъл нощницата й, бил я положил напреко на леглото и я заобиколил със свещи. Запомнила само това преди отново да изпадне в безсъзнание. Смята, че той я е дрогирал с „Рохипнол“ и я използвал в някакъв пасивен сексуален ритуал.