24 изгледа от планината Фуджи на Хокусай

15. Планината Фуджи от Цукудаджима в Едо

Синьо небе, няколко ниски облака, Фуджи зад блестящата вода на залива, лодки и островче между нас. Отново, като оставим настрана промените, настъпили с времето, намирам значително покритие с действителността. Пак седя в малка лодка. Тук обаче нямам никакво желание да се гмурна сред вълните в търсене на потънало великолепие или да пробвам бактериалното съдържание със собствената си особа.

Дойдох на това място направо и без инциденти. Пристигнах твърде заета с мисли. Твърде заета с мисли оставам. Жизнеността ми продължава да е висока. Здравето ми не се влошава. И проблемите ми са същите, което значи, че на главния ми въпрос още не е отговорено.

Поне се чувствам в безопасност тук, над водата. „Безопасност“ обаче е относително понятие. „По-безопасно“, отколкото се чувствах на брега и когато преминавах покрай места, добри за нападение от засада. Всъщност не съм се чувствала в безопасност от онзи ден, когато се върнах от болницата…

Бях уморена — върнах се вкъщи след няколко безсънни нощи. Хвърлих се направо в леглото. Дори не си направих труда да отбележа часа, така че нямах никаква представа колко съм спала.

Събудих се в мрака от нещо, което приличаше на звънене на телефона. Сънливо се протегнах към него и тогава разбрах, че той всъщност не звъни. Дали бях сънувала? Седнах в леглото. Разтърках очи. Протегнах се. Неотдавнашното минало изпълни бавно съзнанието ми и разбрах, че известно време няма да мога да заспя. Реших, че чаша чай ще ми дойде добре. Станах, за да отида в кухнята и да стопля вода.