Спящият крал

Най-ожесточената битка за нашия храм започна, когато Гнепф Нюсли III, най-могъщият господар от Сивите кардинали, обяви паролата: «Долу Спящият крал! Няма никакъв крал с това име и неговите мръсни братя от ордена не могат да ни заповядват.»

Той насъска достойните рибари по Цюрихското езеро срещу нас, въоръжи ги с дълги, железни ножове и дебели боздугани и ги накара да тръгнат срещу нас с обещанието, че ще ги възнагради богато, ако успеят да прогонят Мьоцли от свещената им земя. Но при храма на Спящия крал се сдобиха единствено с разкървавени носове, изпотрошени крака и големи дупки в главите. Тогава сред тях се надигна голям вой и жалби и те нарекоха Сивите кардинали племе на лъжци и се заклеха никога повече да не вдигат ръка срещу братството на бролианите.

Това така разядоса Сивите кардинали, че благодарение на богатството си довлякоха в страната от далечна Франца една орда, която се нарича «гули» и е известна с това, че напълно безхарактерно плячкосва за всеки, който й обещае тлъст кокал. Занапред почти не минаваше и седмица, през която да не ни се наложи да се браним от коварните им нападения, а патроните ни така намаляха, че се решихме сами да леем куршумите.

Във връзка с това изпратихме облечени в брони хора, петдесет на брой, до Цюри, където пред Златната гробница на Сивите кардинали смазаха една мръсна орда на гулите, а на онези, които си отвореха мръсната уста, напълваха я с олово. Този подвиг на братята от нашия орден донесе много похвали от устата на баща ми, първосвещеника Гопфрид, който за съжаление, тъй като го мъчи подагра, в това време обилно се поти в леглото, така че аз, неговият син Бруно Шести, кръстен на името на нашите мъдри предци, докладвам пред Спящия крал.