Говорителя на мъртвите
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Говорителя на мъртвите». Краткое содержание книги:
След ужасната битка Ендър Уигин изчезва и на негово място се появява Говорителя на мъртвите, чийто мощен глас разкрива истината за Войната с бъгерите. И ето че сега, много години по-късно, е открита втора извънземна раса. И отново поведението на извънземните е непонятно и плашещо… отново умират хора. Само Говорителя на мъртвите, който всъщност е Ендър Уигин Ксеноцида, ще има смелостта да разнищи загадката и да стигне докрай.
Не искаше да го познават. Не им принадлежеше, не принадлежеше на човешката раса. Имаше друга мисия, принадлежеше другиму. Не на човешките същества. Не и на проклетите прасенца. Или поне така си мислеше.
ТРЕТА ГЛАВА
ЛИБО
Наблюдения върху храненето: предимно масиоси — лъскавите червеи, които живеят всред лозите мердона по кората на дърветата. Понякога дъвчат листа от капим11. Понякога (случайно ли?) поглъщат листа от мердона ведно с масиосите.
Никога не сме ги виждали да ядат нещо друго. Новиня анализира трите им храни — масиоси, листа от капим и мердона — и резултатите се оказаха учудващи. Или пекениносите не се нуждаят от различни видове протеин, или са непрекъснато гладни. В храната им има сериозна липса на много различни елементи. Равнището на приемания калций е толкова ниско, че се чудим дали костите им се нуждаят от калций, както нашите.
За размисъл: след като не можем да вземем тьканни проби, единствените ни познания за анатомията и психиката на прасенцата се дължат на онова, което сме научили от снимките на трупа на прасенцето Рутър: той бе подложен на вивисекция. Все пак има някои очевидни аномалии. Езиците на прасенцата, невероятно чевръсти, способни да възпроизведат всеки наш звук и много други звуци, които ние не можем да произнесем, трябва да са еволюирали по някаква причина. Може би за да търсят насекоми в кората на дърветата или в гнезда на земята. Ако някога техен древен предшественик го е правил, сега те със сигурност вече не го правят. Покритите с роговица възглавнички на краката и от вътрешната страна на коленете им позволява да се катерят по дърветата и да се задържат на тях само с крака. Защо е тази еволюция? За да избягат от някой хищник? На Лузитания няма достатъчно едър хищник, който да ги заплашва. Да се задържат на дърветата, за да търсят насекоми в кората им? Това съвпада и с формата на езика им, но къде са насекомите? Единствените насекоми са смучещите мухи и пуладорите, но те не се крият в кората на дърветата, а и прасенцата и бездруго не ги ядат. Масиосите са големи, живеят върху повърхността на дървесната кора и лесно се събират, като се придърпат надолу лозите мердона; дори не се налага прасенцата да се катерят по дърветата.
Размишления на Либо: езикът и катеренето по дърветата са се развили при различна окръжаваща среда, при много по-разнообразен режим на хранене, в който са били включени и насекомите. Но нещо се е случило — ледников период, миграция, епидемия — и е променило околната среда. Изчезнали са насекомите и т.н. Може би тогава са загинали и едрите хищници. Това обяснява защо на Лузитания съществуват толкова малко видове, въпреки много благоприятните условия. Катаклизмът трябва да е станал сравнително наскоро — преди половин милион години? — тъй че еволюцията не е имала още възможност да постигне по-голямо разнообразие.
Това е примамлива хипотеза, тъй като в сегашната окръжаваща среда няма явни податки, че прасенцата изобщо са еволюирали. За тях не съществуват съперници. Екологичната ниша, която обитават, би могло да бъде запълнена примерно от лалугери. Защо изобщо интелигентността да е признак на приспособимост? Ала предположението, че с катаклизма се обяснява защо начинът им на хранене е толкова отегчителен и некалоричен, е навярно погрешно. Бръсначът на Окам го разрязва на парченца.