Дюна: Родът Атреидес

Над хоризонта, напомнящ за полегнало острие, трепкащият въздух се изпълваше с меките оттенъци на изгрева. За един мимолетен миг на чист покой топла светлина обля набръчканата земя… после се превърна в потоп от яркост и жега. Бялото слънце се надигна тромаво, без продължителна игра на цветове, в сухата атмосфера.

Пардот Кайнс започваше да свиква с пустинния свят. Вдиша дълбоко и веднага си напомни да опъне маската по носа и устата си, за да предотврати твърде голямата загуба на влага. Лекият ветрец рошеше рядката му коса. Беше на Аракис едва от четири дни, но вече се досещаше, че за разнищване на загадките на уж безплодната планета нямаше да му стигне цял един дълъг живот.

Би предпочел да е сам. Искаше му се да кръстосва Големия блед с инструментите и дневниците си, за да изучава видовете вулканични скали и слоевете в дюните.

Но когато Глосу Рабан, племенник на барона и най-вероятен негов наследник в династията Харконен, обяви намерението си да навлезе в дълбоката пустиня на лов за някой от легендарните пясъчни червеи, Кайнс не можа да устои на изкушението.

Чувстваше се неловко сред тези хора, защото беше учен, а не воин. Пустинният отряд на харконите бе взел предостатъчно оръжия и експлозиви от централното укрепление. Качиха се в голяма бойна машина. Щеше да ги води мъж на име Текар, който твърдеше, че е живял в пустинно селище, макар сега да беше търговец на вода в Картаг. Нещо у него действително подсказваше, че е от свободните.

Рабан нямаше особено точен план как да се добере до някое от огромните чудовища. Не биваше да доближава находище на меланж, за да не наруши работата на групата. Пък и искаше сам да убие страшната твар.

Няколко дни по-рано дипломатическата совалка с Кайнс на борда бе кацнала в мръсния, макар и сравнително нов град. Планетологът гореше от нетърпение да се захване със задачата си и веднага представи заповедта за своето назначение на самия барон. Жилавият червенокос мъж дълго чете документите, не пропусна да провери и имперския печат. Сви устни, преди неохотно да обещае подкрепата си.

— Стига да не се месите в истинската ни работа тук…

— Господарю барон — поклони се Кайнс, — и аз предпочитам да работя сам и на спокойствие, без да преча никому. Първите два дни остана в града — купуваше пустинно оборудване, разговаряше с хора от по-затънтените селища, стараеше се да научи повече за преданията на пустинята, за опасностите, обичаите, неразгаданите тайни. Разбираше колко е важна подготовката и похарчи доста пари, за да се снабди с възможно най-добрия влагосъхраняващ костюм, задължителен за оцеляването му тук. Купи и паракомпас, воден дестилатор и надеждни записващи устройства.