Коледна песен (Приказка за призраци)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Коледна песен (Приказка за призраци)». Краткое содержание книги:
Но скоро камбаните призоваха добрите хора в черкви и параклиси и ето, те надойдоха, вървейки на тълпи по улиците с най-хубавите си дрехи и с най-веселите си лица. И в същото време от десетки странични улички, пътеки и безименни пресечки се появиха безброй хора, носейки вечерята си в хлебарниците. Видът на тези бедни гуляйджии, изглежда, заинтересува твърде много призрака, защото той застана заедно със Скрудж в предверието на една пекарна и като отхлупваше съдовете, които носеха влизащите вътре, поръваше вечерите им с тамян от факела си. Много необикновен факел беше той, защото, когато един-два пъти някои от хората си разменяха гневни думи поради това, че се бяха блъснали един друг, той ги поръсваше с няколко капки вода от него и доброто им настроение веднага се възстановяваше. Защото думаха, че е срамно да се карат на Коледа. И така си беше! Бога ми, така си беше!
След малко камбанният звън секна и хлебарниците бяха затворени; но въпреки това, всички тези хора с тенджерите с вечерята пристъпваха весело и си я сготвяха под влажното петно от стопения сняг над пещта на всеки хлебар; където паважът издигаше пара, сякаш и неговите камъни готвеха.
— Има ли някакъв особен вкус в онова, което ръсиш от факела си? — запита Скрудж.
— Има. Собственият ми.
— Ще важи ли за всеки вид вечеря на днешния ден? — запита Скрудж.
— За онази, която е дадена милосърдно. Най-вече ако е бедна.
— Защо най-вече, ако е бедна?
— Защото тя най-много се нуждае от него.
— Призрако — каза Скрудж, след като се замисли за миг. — Чудя се защо именно ти, от всички същества в многото светове около нас, искаш да пречиш на възможностите на тези хора да се порадват невинно.
— Аз? — извика духът.
— Искаш да ги лишиш от средството да вечерят всеки седми ден, често пъти едничкият ден, когато изобщо може да се каже, че те вечерят — каза Скрудж. — Не правиш ли това?
— Аз? — извика духът.
— Не целиш ли да затваряш тези места на седмия ден? — продължи Скрудж. — И то се свежда до същото нещо.
— Аз да целя това? — възкликна духът.
— Прости ми, ако греша. Това се прави в твое име или най-малкото в името на семейството ти — каза Скрудж.
— На тази ваша земя има някои — отвърна духът, — които претендират, че ни познават, и които вършат своите дела на ярост, гордост, зла воля, омраза, завист, фанатизъм и себелюбие в наше име, и които са чужди нам и на всички нам подобни, сякаш никога не са живели. Помни това и отдавай делата им на тях, не на нас.
Скрудж обеща; и те продължиха, невидими, както и преди, за към предградията. Призракът притежаваше едно забележително качество (което Скрудж бе забелязал в хлебарницата) — независимо от гигантския си ръст, можеше съвсем лесно да се вмести където и да било; и стоеше изправен под нисък покрив така грациозно и като свръхестествено същество, както би могъл да стори това в която и да било висока зала.
И може би за добрия дух беше удоволствие да покаже тази своя способност или пък добрият му, великодушен п сърдечен нрав и съчувствието му към всички бедни хора го заведоха право в дома на Скруджовия чиновник. Защото той отиде именно там и взе със себе си Скрудж, като се държеше за полите на дрехата му; на прага на вратата духът се усмихна и се спря да благослови жилището на Боб Крачит, поръсвайки го с факела си. Помислете си само! Боб получаваше само петнадесет „боба“ (Непреводима игра на думи; Боб е собствено име и същеврменно в разговорния език означава „един шилинг“.) седмично; всяка събота слагаше в джоба си само петнадесет екземпляра от кръщелното си име; и все пак коледният дух благослови къщата му от четири помещения!