Ландауерови

— Мисля, че е синът — каза австриецът. — Или може би племенникът… Не, мисля, че е синът.

— Който и да е — дебелият сложи парченцето месо на чинията с жест на отвращение, — той е мъртъв.

— Не думайте!

— Сърдечен удар. — Дебелият се намръщи и вдигна ръка да прикрие оригването си. Имаше три златни пръстена. — Така пише във вестника.

— Сърдечен удар! — австриецът се поразмърда развълнувано на стола си. — Не думайте!

— Напоследък в Германия много хора получават сърдечни удари — отбеляза дебелият.

Австриецът кимна:

— Не може да се вярва на всякакви приказки. Това е факт.

— Ако питате мене — каза дебелият, — всеки ще умре от сърдечен удар, ако получи куршум в сърцето.

Австриецът се почувствува неловко:

— Тези нацисти… — започна той.

— Те си знаят работата. — На дебелия като че ли му харесваше да кара приятеля си да трепери от страх. — Запомнете ми думите: те ще изхвърлят всички евреи от Германия. Направо ще ги изхвърлят.

Австриецът поклати глава:

— Не ми харесва това.

— Концентрационни лагери — продължи дебелият, като си запали пурата, — затварят ги там, карат ги да подписват нещо… После получават сърдечни удари.

— Това не ми харесва — повтори австриецът. — За търговията е лошо.

— Да — съгласи се дебелият, — за търговията е лошо. Това прави всичко толкова несигурно.

— Точно така. Никога не знаеш с кого търгуваш — дебелият се засмя. Имаше нещо особено зловещо в него. — Може да е труп.

Австриецът леко потрепера:

— Ами старецът, старият Ландауер? И него ли хванаха?