Домът на надеждата
- Автор: Стийл Даниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домът на надеждата». Краткое содержание книги:
Лиз седеше до кухненската маса, а съзнанието й непрекъснато я връщаше обратно към коледния ден. Случилото се наистина беше кошмар, който щеше да ги съпътства вечно. Децата никога вече нямаше да украсят коледна елхичка, да се заслушат в коледна песничка или да отворят подарък, без да си спомнят за трагедията, сполетяла баща им в една коледна сутрин, както и скръбта и безнадеждността, изпълнили душите им след това.
Съсипана и опустошена от мъка, Лиз огледа хората, събрали се, за да й помогнат.
— Хайде ела. Защо не се качиш, за да си полегнеш за малко — тихичко я подкани Виктория.
Тя беше дребна жена с тъмна коса и кафяви очи, но говореше с твърд, нетърпящ възражения тон. Лиз обаче не се противеше — в момента се нуждаеше от силата и решимостта на приятелката си. Навремето, докато Виктория бе все още практикуващ адвокат, Лиз на шега я наричаше страшилището на съдебната зала. Тя специализираше в областта на противоправните нарушения срещу личността и се славеше като адвокат, спечелил няколко изключително големи обезщетения в полза на клиентите си.
Разсъжденията за успехите на Виктория обаче отново насочиха мислите на Лиз към Джак, към Аманда и към трагедията, случила се с тях. Отново се разплака и тръгна бавничко нагоре по стълбите към спалнята си. Виктория я следваше по петите.
Лиз я помоли да предаде на Питър да преспи тази нощ в стаята на Джейми и да настани майка й в стаята на Питър. Братът на Джак, Джеймс, щеше да спи на канапето в кабинета на Джак, намиращ се в съседство със спалнята им, а нейният брат щеше да се настани във всекидневната. Къщата беше пълна до горе. Джийн щеше да преспи на двойното легло в стаята на Керъл, а Лиз вече бе помолила Виктория да остане заедно с нея в спалнята. Всичките тези хора й желаеха доброто и, подобно на приятелска армия, бяха готови да се включат в предстоящата трудна битка заедно с нея. Където и да погледнеше, Лиз виждаше хора. Питър и Джесика си говореха в стаята на едно от момичетата, а Джейми седеше в скута на Мегън. В момента не плачеха и изглеждаха сравнително спокойни.
Виктория поведе Лиз към спалнята й. Тя се отпусна на леглото и се загледа в тавана. Чувстваше се като пребита.
— Ами ако майка ми има право, Вик? Ако се наложи да продам къщата и да затворя кантората?
— Ами ако Китай вземе, че ни обяви война и бомбардира къщата в деня на погребението? Искаш ли да опаковаш багажа си още сега, или ще оставиш това за по-късно? Ако си стегнеш багажа още сега, дрехите ти ще се намачкат, но пък ако изчакаш, нещата ти могат да бъдат съсипани, в случай че бомбата улучи къщата… Е, какво ще кажеш, Лиз? Сега ли ще си прибереш багажа, или ще изчакаш? — Виктория се усмихваше и Лиз се разсмя за пръв път през този ден. — Мисля, че майка ти измисля проблеми, за които изобщо не трябва да се притесняваш. Не и в момента. А вероятно и по-късно. И какво точно се опитва да ти каже тя? Че си некадърен адвокат и не би могла да работиш без него? Стига, моля ти се! Та самият Джак често повтаряше, че си по-добра от него.
Виктория искрено вярваше в това. Лиз познаваше законите в дълбочина и макар да не умееше да се перчи и надува в съдебната зала, тя компенсираше известната си стеснителност с изключителни познания и прецизност.
— Той говореше така от куртоазия — възрази Лиз и очите й отново се напълниха със сълзи…
Господи, беше й невъзможно да приеме, че него вече го няма. Къде е той? Искаше си го обратно. Още сега. Вчера сутринта двамата лежаха заедно в това същото легло, а предишната нощ се любиха в него.
Сълзите потекоха по лицето й. Тя никога повече нямаше да се люби с него, никога нямаше да обича отново. Имаше чувството, че и нейният живот, също като неговият, е приключил.
— Ти знаеш и тълкуваш законите по-добре от всеки друг адвокат, когото познавам. — Виктория се опита отново да насочи вниманието й към настоящето. Знаеше какви ужасни мисли и страхове се въртят в главата на Лиз, макар че тя невинаги ги изричаше на глас. — Джак, също като мен, обичаше да се перчи в съдебната зала. Освен това и двамата умеем да блъфираме. — Все забравяше, че трябва да престане да говори за него така, все едно че е с тях в стаята.
— Да, и виж докъде го докара това. Вчера му казах, че Филип Паркър ще я убие, ако блокираме бизнеса и замразим авоарите му. Не знаех обаче, че той ще убие и Джак.
Лиз отново избухна в сълзи. Виктория седна до нея на леглото, прегърна я и изчака пристъпът да отмине. Малко след това майката на Лиз застана на вратата на спалнята.