Мълчаливият ухажор
- Автор: Феърчайлд Елизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Цочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчаливият ухажор». Краткое содержание книги:
Вниманието, което получаваше, й действаше ободряващо и в повечето случаи й доставяше удоволствие. Имаше обаче и няколко запознанства, които се оказаха особено мъчителни. Не че някой се бе опитал да я обиди открито или да я наскърби, но Сара чудесно познаваше човешките характери и можеше да чете между редовете на разговора, да схване смисъла на онова, което хората мислеха и което бе в пълен контраст с онова, което казваха. Жените, които се запознаваха с нея, изпитваха най-различни чувства. Усещаше се изумлението, че Амелия Кесълфорд най-после бе прекрачила траура си, и то само заради нея. Долавяше се и ревността на онези, които графинята не включваше в списъка на приятелите си. Сара бе изненадана най-много от срещата си с някакъв джентълмен на име Силвестър Нотли — един мазен, преливащ от ласкателства индивид с лепкави ръце, при допира с които Сара изпита усещането, че е хванала хлъзгава риба, който не спираше да повтаря, че е познавал майка й и то много добре.
Лейди Кесълфорд побърза да я спаси от него и я представи на приятелката си лейди Биъл — жена с огромни размери и с проскърцващ от натиска на плътта й корсет, която й каза, че и тя е познавала красивата й майка и че за нея е жизненоважно да отбягва празноглави бърборковци като Нотли. Когато разбра, че Сара току-що се е запознала със семейство Кесълфорд, дамата побърза да я увери, че Красавеца, Стюарт Кесълфорд, е добре дошъл на всички организирани от нея развлечения и че изборът й на кавалер не би могъл да бъде по-удачен. Ритмично размахваше ветрилото си и славеше добродетелите на Стюарт.
— Той е в крак с модата, елегантен, точен и достатъчно внимателен, за да покани и най-непохватните млади дами, останали без кавалер, или пък най-немощните матрони, на танц, ако случаят изисква това. Благословен е с остър ум и чувство за хумор, умее да разказва с най-големи подробности за интересните места, които е посещавал и обикновено е запознат добре с последните клюки. Но освен всички тези прекрасни черти, винаги съществува — лейди Биъл понижи глас и енергично затвори ветрилото си — надеждата, че щом Красавеца се появи някъде, той може би ще бъде последван и от Звяра. Познаваш ли го? — Тя леко плесна ръката на Сара с ветрилото си и гърлено се разсмя. — Е, той е чудесна партия, въпреки мрачното изражение и грубите обноски, мила моя. Непрекъснато повтарям това и на собствената си дъщеря Ан.
Докато Сара смилаше тази информация, Амелия я повлече нанякъде, за да я запознае с друга видна матрона. Не след дълго главата на Сара пламна от имена, титли и клюки.
— Стюарт обеща да ми донесе стол — рече най-сетне Амелия и поспря за миг след безкрайната обиколка на залите. — Чудя се къде ли е отишъл…
Лейди Кесълфорд забързано размаха ветрилото пред лицето си. Сара също започна да си вее с малкото си изрисувано ветрило с дръжка от слонова кост и зададе един въпрос, който вероятно би бил изтълкуван като неуместен от повечето хора.
— Защо наричат сина ви Звяра! Как е придобил това неприятно прозвище?
Амелия подтисна възмущението си, остави ветрилото си и започна да рови из чантичката си, обяснявайки, че търси амонячна сол за ободряване.
На Сара й се прииска да може да върне обратно необмислените си думи и се изчерви толкова силно, че цветът й стана като на розите, избродирани върху роклята й.
— Моля за извинение, лейди Кесълфорд. Нямах намерение да си пъхам носа в личните ви дела. Ако предпочитате да не говорите по въпроса, моля да извините непристойното ми любопитство.
Ободрена от амонячната сол, която вдъхна дълбоко, Амелия потупа ръката на Сара с отвореното шишенце, за да възпре потока от извинения.
— Шшт, мило момиче. Естествено, че ще проявиш любопитство. Много ми е приятно дори, че имаш смелостта да ме попиташ направо, вместо шепнешком да обсъждаш проблема зад гърба ми.
На Сара й се искаше да може по-добре да контролира езика и любопитството си, но в същото време не съжаляваше за зададения въпрос. Беше прекалено запленена и очарована от Звяра и трябваше да се опита да го разбере по-добре. Синът на лейди Кесълфорд не приличаше на нито един от познатите й джентълмени. Никога преди Сара не бе имала случай да изпитва едновременно силното привличане и отвращението, които изпитваше към него. Макар и съвсем неволно, тя несъмнено бе успяла да го ядоса както с думите, така и с държанието си, но онова, което я интересуваше още повече, бе фактът, че той изглеждаше решен да й го върне. През кратките мигове, които бяха прекарали заедно, Звяра нито веднъж не се бе опитал дори да бъде по-внимателен към нея, да пощади чувствата й. За Сара, която бе свикнала хората да се държат особено внимателно с нея — грижеха се да не се блъсне в някой предмет, гледаха да не я обидят с нещо — подобно небрежно отношение бе истинска новост. Без съмнение Звяра се отнасяше към всички хора с един и същ язвителен сарказъм. И точно тук вероятно се криеше перверзната му притегателна сила. Той се отнасяше към Сара така, както към всички останали. За него тя сякаш не бе по-специална, по-различна, отделена от другите чрез слепотата си. Беше й приятно да се откъсне от това постоянно чувство на изолираност, пък дори и само за миг. Сара не спираше да се пита дали той не прилича по нещо на оня мъж, който бе подмамил майка й да напусне дома и семейството си.