Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Беше опасен и смел — отвърна Мейбъл. — Докато ви наблюдавах, искаше ми се изобщо да не бяхте тръгвали, но сега, когато всичко мина, мога само да се възхищавам от смелостта и увереността, с които беше извършен.
— Само не мислете, че сме го направили, за да се покажем пред жените. Сигурно има млади хора, на които е приятно да печелят уважение чрез смели и достойни за похвала постъпки, но нито Сладка вода, нито аз сме от тях. По характер аз съм човек прям, душата ми е открита, това най-добре ще потвърди Голямата змия, и най-малко бих се отдал на подобно лекомислие, когато съм тръгнал да върша работа. А Джаспър ще е много по-доволен да мине водопада без ни един свидетел, отколкото да го гледат сто чифта очи. Познавам момчето добре, с него другаруваме отдавна и съм сигурен, че не е славолюбив самохвалко.
В отговор Мейбъл се усмихна на Следотърсача и това стана причина лодките да продължат да плуват долепени още известно време, защото младостта и красотата бяха такава необичайна гледка за тези далечни погранични места, че дори загрубялата и сдържана душа на горския скитник не остана безразлична към тях.
— Направихме го за добро — продължи Следотърсача, — само за добро. Ако бяхме пренасяли лодката на ръце, щяхме да загубим много време, а нищо не е по-ценно от времето, когато се опасяваш, че наоколо се въртят мингоси.
— Но сега вече няма от какво да се страхуваме, нали? Лодките се движат бързо и след два часа, както вие казахте, ще ни отведат до форта.
— Разбира се, мило момиче, дори най-хитрият и коварен ирокез не ще пипне и косъм от главата ви, защото всички ние тук сме поели задължение пред сержанта, а най-вече пред вас, да ви опазим от беда. Ей, Джаспър, какво е това в реката, там при последния завой, под храстите… искам да кажа на скалата?
— Голямата змия, Следотърсачо. Прави някакви знаци, които не разбирам.
— Да, наистина Голямата змия. Това е толкова вярно, колкото е вярно, че кожата ми е бяла, той иска да се доближим до брега. Навярно ни заплашва някаква опасност, иначе толкова благоразумен и разсъдлив човек като него не би ни безпокоил. Смелост, приятели! Ние сме мъже и трябва да посрещнем дяволските кроежи на тези негодници, както подобава на расата ни и на нашето призвание. Ех, винаги съм смятал, че самохвалството не води до добро, и ето тъкмо когато се хвалех, че сме в безопасност, опасността идва, за да ме уличи в лъжа.
ГЛАВА IV
С природата повело спор.
изкуството с успех създаде
беседка сред градински двор
с бръшлян по нейната ограда.