Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Пръстенов свят II [The Ringworld Engineers - bg]
Пръстенов свят II [The Ringworld Engineers - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пръстенов свят II [The Ringworld Engineers - bg]

Электронная книга - «Пръстенов свят II [The Ringworld Engineers - bg]». Краткое содержание книги:

Изминали са 20 години, откакто отегченият от живота Луис Ву е открил Пръстеновия свят. Сега мъжът с плитката и Говорещия с животни отново попадат на него, пленени от низвергнатия лидер на кукловодите. Ала веднага след пристигането си тримата установяват, че този свят вече не е стабилен и ще загине само след няколко месеца. За да го спасят, те трябва да открият легендарните му строители. Задачата им скоро се превръща в спиращо дъха приключение, изпълнено с мистерии и технологичен размах, каквито само Лари Нивън може да опише.
1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 139
Перейти на страницу:

— Обръчите са изключени. Дори не откривам работещи сензори за засичане на доближаващи се кораби — съобщи едната глава, извита за секунди към тях, после пак побърза да се заеме с работата си.

Стигнаха и до космодрума.

Простираше се на седемдесет мили. Имаше високи кранове с изящно закръглени извивки, обли здания, ниски и широки товарни машини. Виждаха се и кораби — четири тъпоноси цилиндъра, три от тях очевидно повредени, с изтърбушени корпуси.

— Дано си се сетил за осветлението — подхвърли Кхмий.

— Още не искам да ме забележат.

— А откриваш ли изобщо признаци, че тук има някой? Нима ще се престрашиш да кацнеш без светлини?

— И на двата ти въпроса отговорът е не.

След миг от носа на „Иглата“ се проточи лъчът на прожектор. Беше толкова мощен, при нужда сигурно можеше да послужи и за оръжие.

Корабите бяха огромни. Един отворен люк приличаше на точица върху корпуса. В лъча проблясваха хиляди илюминатори, досущ като захарни зрънца върху козунак. Единият звездолет изглеждаше непокътнат. Другите бяха изкормени и разграбени в различна степен. Вътрешността им зееше открита за вакуума и очите на пришълците.

— Нищо не ни напада, не изпращат и предупреждения — отбеляза кукловодът. — Температурата на сградите и машините е същата като тази на корабите и издатината — минус 174 градуса по абсолютната скала. Това място е изоставено отдавна.

Около средата на невредимия кораб се увиваха два дебели тороида с цвят на мед. Наглед заемаха поне една трета от масата му. Луис ги посочи.

— Вероятно са генераторите на правоточния двигател. Някога изучавах историята на космическите апарати. Бусардовият правоточен двигател създава електромагнитно поле, за да привлича водорода в междузвездното пространство и да го насочва в зоната за термоядрен синтез. Така запасите от гориво са практически неизчерпаеми. Само че в такива кораби са задължителни и горивните резервоари за ракетния двигател при ниски скорости, недостатъчни за събирането на водород. Ето ги.

В два от разнебитените летателни съдове резервоарите се виждаха. А и на трите липсваха тороидите. Това озадачи Луис. Е, в Бусардовите двигатели се използваха магнитни монополи, за които поне можеше да се намерят множество полезни приложения.

Друго обаче безпокоеше Най-задния.

— Резервоари за оловото? Защо просто не го нанесат върху корпуса, за да бъде допълнителна защита, преди да го преобразуват в гориво?

Луис си замълча. В корабите не бе имало никакво олово.

— Важно е винаги да им е подръка — намеси се Кхмий.

— Може би им се е налагало да участват в сражения. При попадение оловото просто е щяло да се изпари от корпуса, а звездолетът би останал без гориво. Най-заден, хайде да кацаме и после ще потърсим отговорите в здравия кораб.

„Иглата“ още висеше над космодрума.

— Лесно ще се махнем при нужда — додаде кзинтът. — Отблъскваме се и изключваме спомагателните двигатели. Отнасяме се в пространството, включваме хипердвигателя и сме в пълна безопасност.

„Иглата“ докосна издатината. Кукловодът нареди:

— Стъпете върху прехвърлящите дискове.

Кхмий го послуша веднага. Е, не се кискаше, но ясно се чуваше как мърка, преди да изчезне. Луис го последва и се озова другаде.

Шеста глава

ЧУЙ СЕГА КАКЪВ Е ПЛАНЪТ…

Помещението му се стори познато. Никога не бе виждал съвсем същото, но приличаше на пилотската кабина в който и да е междупланетен апарат. Неизбежно бе да има изкуствена гравитация, компютър, контролен пулт на главния и спомагателните двигатели, детектор на плътни тела. Трите регулиращи се кресла притежаваха система от предпазни ремъци, вградено управление на основните функции на кораба, устройства за уриниране и за подаване на храна и вода. Едното кресло се отличаваше от другите само по размерите си. Луис си каза, че може да пилотира совалката и със затворени очи.

Над разположените в полукръг екрани и циферблати панорамен илюминатор обикаляше корпуса. През него видя как „Иглата“ се отдалечава нагоре, а мястото за совалката зее празно.

Кхмий оглеждаше по-големичките превключватели и регулатори, разположени на пулта пред неговото кресло.

— Имаме и оръжия — съобщи кротко той след малко. Един екран примигна, после в него се показа глава на кукловод.

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 139
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)