Дилемата на съноплетачката
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: З. Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дилемата на съноплетачката». Краткое содержание книги:
— Фили-сън за вашата жена. Изглежда, за рождения й ден, нали?
Бианка с тревога погледна към лейтенанта. Той чакаше флегматично, а лицето му оставаше неизразително като пудинг. Аная почувства, че Бианка ще започне да отрича всичко и направи изпреварващ ход. Потискайки въздишката на съжаление, тя извади от чантичката си чекът на Диас и го остави на полираната маса от истинско дърво.
— Връщам ви парите, които ми заплатихте. По този чек можете да ги получите в който и да е клон на банката. И ви моля да ми върнете касетата с поръчания сън. В процеса на работата в него се е промъкнала грешка.
Жената затаи дъх. Ако Бианка в присъствието на лейтенанта заяви, че не знае нищо за поръчан сън, това ще погуби всичките й шансове за успех. Но изведеният от равновесие доктор — та той не знаеше за откровенията на Диас — направи погрешен ход.
— Аз лично проверих този сън — заяви той. — Вероятно сте твърде взискателна към творчеството си. Уверявам ви, че поръчката е изпълнена безупречно.
И той побутна чека към нея. „Хвана се“ — помисли си Аная, но дори не се помръдна.
— Точно обратното, допуснала съм принципна грешка. — Гостенката изразително погледна към Мендоса. Той, настанил се удобно на стола, се преструваше че с голям интерес разглежда нещо в градината през прозореца.
Бианка се разтревожи не на шега и за първи път косвено призна реалното положение на нещата.
— Но защо това ви тревожи толкова, ако клиентът е удовлетворен? Аз съм напълно доволен от вашата работа, при това толкова, че мога дори да удвоя хонорара ви.
Аная се усмихна и поклати глава, отклонявайки подкупа. Сега тя не се съмняваше, че атаката беше успешна:
— Ако бях машина и произвеждах някакъв продукт като машина, би ми било все едно. Но аз печеля пари, като създавам образи, думи, идеи — онова, което съществува само във въображението. Моята продукция трябва да се „приема вътрешно“, като лекарство. Ето защо съм толкова загрижена продуктът ми да не съдържа отровни съставки — вие навярно ще оцените такава аналогия.
Аная го мушкаше с тази словесна шпага с огромно удоволствие.
— А на мен са ми казвали съвсем други неща за фили-сънищата — ехидно парира Бианка.
Аная с чувство на вина си спомни за някои от предишните си работи, но реши, че отчитайки нивото на залозите в тази игра, капка лицемерие ще бъде оправдана.
— Различните композитори имат различни стандарти — поясни тя, гледайки в тавана. — И те зависят от таланта.
— Но знаете ли, художник, който придобие репутацията на човек, неспособен да изпълни поръчка, може да се лиши от средства за съществуване, когато всички разберат за това. — Бианка се намръщи, отчаяно опитвайки се да измисли заплаха, която без опасения да може да произнесе в присъствието на полицая. — А аз едва ли ще мога да ви препоръчам на приятелите си. Дори мога да подам иск за нарушаване на договора.
Лейтенантът се изправи на стола и погледна към доктора с едва забележима усмивка. Бианка му метна ядосан поглед.
— Да, процесът може да се окаже интересен — произнесе Аная. — Сънят, разбира се, ще бъде доказателство в съда. Съдията ще иска да го прегледа. Може би и експертите. И ще го изследват много внимателно. А гласността… лично аз обичам гласността. Когато името ти се появява пред публика, си го спомнят когато го чуят отново — да кажем, в друг контекст.
Бианка й отвърна с киселия поглед на човек, който е залял с мастило току-що завършения ръкопис. Аная веднага си спомни за опасенията си относно акулите и алигаторите, и двойно се зарадва на присъствието на лейтенант Мендоса, който търпеливо чакаше момента, когато ще може да пристъпи към своите непосредствени задължения.
Бавно и неохотно безупречният убиец се разделяше с надеждата да завърши щателно замисленият план за предварително постигане на спокойствие, свобода и власт.
— Както желаете — предаде се той. — Ще ви го върна.
И той се зае с дактилната ключалка на сейфа, скрит зад картина на стената на кабинета. Аная адресира към Мендоса кратка тържествуваща усмивка; той й отговори с усмивка, която изтри от лицето си незабавно щом Бианка извади мастер-касетата и я постави на масата до чека.
Аная извади от чантичката стария си плейър.
— Аз, разбира се, бих желала да се запозная с продукта — цитира тя и бързо провери записа. Това наистина беше оригиналът. Тя го прибра в чантичката си и се изправи.
— Доктор Бианка, благодаря ви, че ми отделихте толкова много от времето си. — Тя бързо помисли как да забие последния гвоздей в ковчега на неговите надежди. — Предайте моите най-искрени поздрави на вашата жена. Тя ми направи огромно впечатление. Сега, когато вече се запознах с нея, ако мога така да се изразя, и от вътре, и от вън, ще започна по-внимателно да търся името й в светските новини. Това ще придаде на цялата история по-личен интерес.