Истинска история

Срещнах стари приятели, но те общо взето почти не ми обърнаха внимание — единият беше направил верига от автосервизи и магазини за алармени системи, другият — верига от магазини за сувенири, третия внасяше мрамор от Италия — никой нямаше време за мен, всички бяха страшно заети. Все пак бяха намерили време да се оженят, за което им завиждам. Е, ако бях останал в България, сигурно и аз щях да се оженя. Между другото някога сигурно ще го направя, защото Ванга, която майка ми познаваше лично — били са съседи в Петрич е казала преди 10 години, когато леля ми е ходила да я пита за дъщеря си: „Вера ще се ожени в град с буквата «Б» (тя се ожени в Биел) и ще живее в държава с буквата «С» (Swiss)“, а за мен е казала, че ме вижда до една червена кола (тогава карах червен Фолксваген — Голф) и ще се оженя, но не е казала кога… Така, че някога и аз ще си намеря половинката, ако се вярва на Ванга, а тя рядко бърка…

Може би сте чували, че ако човек поживее повече от година на Запад, вече не може да се върне в България. Това не е точно така — аз възнамерявам след някоя и друга година да се върна, но наистина в България почти всичко ме дразни — спират тока, водата, пълно е с цигани и просяци, откраднаха ми радиото на колата (добре, че имаше аларма, че иначе и нея щяха да я откраднат), да не говорим за отношението на хората и дупките по пътищата — спуках гума и си изкривих джантата в огромна дупка в центъра на София! Но някои неща ми харесват — магазините работят денонощно — тук в неделя ще умреш от глад, частните ресторанчета са на ниво и цените за мен са направо смешни. И там някакси купона денонощно тече — уж хората нямат пари, пък всички заведения са пълни, карат по-хубави коли от нас, имат супержилища и въобще си живеят добре (поне повечето от моите приятели).