Сърце в опасност
- Автор: Кенъм Марша
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърце в опасност». Краткое содержание книги:
— Колкото по-бързо се махнеш оттук, толкова по-добре — измърмори той, смръщил чело. — По дяволите, трябваше да предвидя, че такова нещо може да се случи.
Рифър отхапа крайчеца на една пура и я запали.
— Заради моята личност или защото този старши лейтенант е едно арогантно копеле, свикнало да се перчи като паун?
Деймиън му хвърли гневен поглед.
— На тебе май всичко това ти изглежда много забавно, но Гарнър държи на думата си. Той никога няма да ти прости унижението.
— По-доволен ли щеше да си, ако го бях убил?
— Би спестило и на двама ни куп бъдещи неприятности, така мисля.
Монтгомъри се наведе над съда с вода, изми лицето и врата си от потта и кръвта. Когато вдигна очи, видя, че сър Алфред Ашбрук е застанал на вратата.
Деймиън се обърна учуден.
— Татко?
Сър Алфред не обърна внимание на сина си.
— Господин Монтгомъри, исках да ви поздравя за майсторството. През целия си живот не съм имал възможност да се възхищавам на по-добър фехтовчик.
Монтгомъри се избърса и обу чист панталон.
— Благодаря за комплимента, въпреки че, откровено казано, бих предпочел една спокойна вечер.
— Може би ще се зарадвате да чуете, че раната на старши лейтенанта е наистина много сериозна, но очевидно не е смъртоносна. Докторът смята, че важни вътрешни органи не са засегнати и се надява на пълно възстановяване, за което ще е необходимо естествено доста време. — Двойната брадичка на сър Алфред трепереше от възбуда, а ръцете си беше скръстил на гърба. Лесно можеше да се разбере, че е сръбнал доста бренди, защото залиташе леко, а лицето му беше пурпурно червено. — Много се радвам, че раните ви не са сериозни. Жена ви и децата ще се радват да ви прегърнат цял и невредим.
Зад него изведнъж изникна и полковник Хафярд, и той с червен нос и помътнели очи. Рифър не даде да се забележи, че е леко смутен и отвърна учтиво:
— Ценя високо вашата загриженост, но не съм женен.
— А, така ли! — Сър Алфред се засмя доволен и кимна на полковника, който направи на свой ред някому знак. Шестима въоръжени драгунски офицери се изправиха заплашително на вратата.
Монтгомъри изгледа враждебните лица и вдигна питащо вежди.
— Искате да ме арестувате, така ли?
— Нищо подобно — обясни с достойнство Хафярд. — Двубоят беше коректен и за арест нямаме никакво основание.
Търговецът навлече чиста риза.
— В такъв случай този ескорт е излишен. Нямам намерение да злоупотребя с гостоприемството ви.
— Ескортът е тук, за да сме сигурни, че ще изпълните коректно и другите си задължения.
— Другите задължения? — Монтгомъри свъси чело.
— Не ви разбирам.
— Нито пък аз — каза Деймиън. — Рифър бе предизвикан, прие честно дуела и — както потвърди и полковник Хафярд победи в честен двубой. Какво още можем да очакваме от него?
Сър Алфред присви устни и се изпъчи.
— Бяхте предизвикан, защото си позволихте волности по отношение на дъщеря ми. И тъкмо в това отношение трябва да поемете сега пълната отговорност.
Монтгомъри забрави да дръпне от пурата.
— Каква отговорност, за бога?
— Не казахте ли съвсем ясно: Зърнах нещо, което пожелах да имам, и го взех. Вие се бихте за моята дъщеря и я спечелихте. Катрин и отец Дювал вече чакат в библиотеката. Липсва ни още само вашето съгласие, сър.
Деймиън гледаше недоумяващ баща си.
— Не е възможно да говориш сериозно!
— Напротив, съвсем сериозно — възможно най-сериозно, ако мога да се изразя така, въпреки че се надявам да си спестим по-нататъшни кръвопролития. За да спаси репутацията на дъщеря ми, господин Монтгомъри е длъжен да се ожени за нея, какво по ясно от това? А тези шестима младежи трябва да му напомнят, че ще е глупаво да бяга от това задължение.
Само напрегнатите мускули на лицето издаваха каква сила на волята беше необходима на Рифър, за да обуздае гнева си.
— Правилно ли ви разбрах, сър? — попита той, скърцайки със зъби. — Трябва да се оженя за дъщеря ви тук и сега?
— Нищо не би трябвало да попречи на това, след като сам признахте, че не сте женен.
— Но вие не знаете изобщо нищо за мен.
— Гордея се, че познавам хората много добре — отвърна мило сър Алфред, — та не се съмнявам, че ще укротите твърде опърничавата ми щерка. Като делови човек би трябвало да ви заинтересува, че бракът с Катрин ще е във финансово отношение много изгоден за вас. Баба й по майчина линия й завеща голяма зестра, която аз, то се знае, най-добросъвестно ще ви предам.