Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)
- Автор: Лоузи Мег Блекбърн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нейка Любенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)». Краткое содержание книги:
Защо Новите деца имат различна ДНК от предходните поколения.
Как да разпознаем Кристалните деца. Каква е тяхната мисия.
Кои са Звездните деца и защо са дошли на земята.
Феноменът на Преходните деца и Ангелите на земята.
Необикновените способности на Новите деца.
Как да помогнем на Децата на новото време у дома, в училище и в обществото.
Истински истории на реално съществуващи деца.
Децата не само оказват въздействие върху живота ми, но и ми помагат със сценария. След като телефонният ми разговор с Майкъл приключи, започнах да си приказвам по телепатия с орбите, т.е. с децата, чиито съзнания кръжаха около мен. Разбира се, те бяха чули разговора ми с Майкъл. Попитах ги дали биха ми помогнали в написването на сценария. (Тогава още и през ум не ми бе минавало, че те са до мен именно по тази причина!) По-късно седнах на компютъра и им казах, че сега моментът е особено подходящ за обсъждане, тъй като имат пълното ми внимание, а и мога да записвам посланията им. Заразпитвах за орбите, за децата, за това какво искат да кажа в книгата си и да бъде показано във филма. Те започнаха да ми разказват, да споделят философиите и наблюденията си върху нашия свят и отвъд него. Също така ми показаха нови светове с вълшебни пейзажи, за които по-късно писах в сценария. По време на разговора им зададох и някои въпроси за човечеството и другите светове. Ето какво споделиха те:
Спомням си какво беше, преди да дойда тук. Всички казваха истината и никога никого не обиждаха.
Нищо на земята не е толкова важно, колкото всички си мислят. Това са дреболии. Онова, което има значение, е вечното.
Как така хората не си спомнят времето, когато всички неща бяха съвършени? Защото те все още са.
Иска ми се хората да можеха да видят какво си причиняват един на друг. Може би тогава ще се научат да се отнасят добре с околните.
Да си любов е много по-различно, отколкото да мислиш за нея.
Толкова много хора изглеждат нещастни. Това е, защото не си спомнят кои са всъщност…
Помисли си само какво щеше да бъде, ако вчера беше днес, а утре също беше днес. Нямаше ли това да означава, че сега е винаги? Защото това е именно така.
Снощи ми се стори, че сънувам как мога да летя. После осъзнах, че не сънувам, а наистина мога да летя.
Когато нечия реалност се промени така драстично, винаги е добра идея той да направи така наречената „сверка с реалността“. Често го правя, защото реалността има склонност да се мени често за мен. Затова казах на малките си приятели, че техните орби са фантастични, но бих искала да се запозная с тях и в земните им тела, ако наистина съществуваха. Дори не подозирах какво ще се случи след това!
Уилям
Малко след молбата ми да се срещна с децата, чиито орби бяха дошли в енергийното ми поле, имах записан час за тълкование за нов клиент, когото никога не бях виждала. Хората често си записват час при мен по електронната поща заради месечния ми бюлетин „Онлайн съобщения“. Обикновено преди първия сеанс с клиента никога не сме се виждали и дори не сме разговаряли по телефона. В уреченото време телефонът звънна и от другия край на линията долетя радостен женски глас. Тя започна разговора с извинения. Каза, че сеансът всъщност не бил за нея, а за 11-годишния й син, който не говори, а също така има и други физически проблеми. Та тя била записала час за сеанса по негова молба. Когато започна да ми разправя за Уилям, в полето ми се чу бърборене. Орбите силно се развълнуваха и аз неволно се засмях. „Питам се — казах на майката (без никакви предварителни обяснения) — дали Уилям не е едно от децата, които разговарят с мен“. Тогава тя също започна да се смее. Каза, че се чудела дали ще кажа нещо, понеже синът и твърдял, че говорел с мен от известно време. Леле. Леле! Е, нали това исках? Така започнаха интересните, толкова скъпи на сърцето ми отношения с Уилям и майка му, които продължават и до ден днешен.
След сеанса ми бе останало достатъчно присъствие на духа, за да попитам орбите, които все още се навъртаха в полето ми, кой от тях е Уилям. Оказа се, че е един светъл орб с цвят на сьомга точно над главата ми. Животът току-що бе станал още по-странен, но нещата най-сетне започваха да се изясняват. От онова съдбовно запознаване с Уилям имахме някои много специални моменти, за които можете да прочетете в девета глава. Отначало предпочетох да споделя за орбите само с подбрани хора, които също започнаха да преживяват това явление.