Щамът Андромеда
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът Андромеда». Краткое содержание книги:
Свикан е свръхсекретен екип за борба с вируси и биологични и надпреварата започва. Защото постепенно ветровете ще отнесат вируса към Западното крайбрежие, където потенциалните жертви ще са десетки милиони.
Като си мислеше за миналото, Бъртън не изпитваше кой знае каква гордост от онова, което бе свършил. Той знаеше много добре, че всичко все пак е късмет. Просто така се бе случило, че в най-подходящия момент и на най-подходящото място се бе занимавал точно с каквото е трябвало.
Чудеше се какво ли може да означава това негово пътуване с хеликоптера.
Джеръми седеше срещу него и се опитваше да скрие неприязънта, която изпитваше към външния му вид. Под пластмасовия костюм Бъртън носеше мръсна спортна риза с петно на левия джоб, панталоните му бяха изтъркани и омачкани. Стоун имаше чувството, че дори косата му е рошава и мазна.
Той гледаше втренчено през прозореца, като се опитваше да мисли за друго.
— Петдесет души са умрели в продължение на осем часа след приземяването на „Скууп VII“. Въпросът е как се разпространява инфекцията.
— Предполагам по въздуха — каза Бъртън.
— Да. Може би.
— Всички смъртни случаи са, изглежда, в непосредствена близост до града — продължи Бъртън. — Има ли някакви сведения за смъртни случаи по-далече?
Стоун поклати отрицателно глава.
— Помолих военните да се занимаят с този въпрос. Те проверяват заедно с пътния патрул, но досега няма такива сведения.
— А вятър?
— За щастие, миналата вечер вятърът е бил лек, петнадесет километра в час. Духал е постоянно от юг и към полунощ е спрял. Доста необикновено за това време на годината, както ми казаха.
— За наше щастие.
— Да — кимна Стоун, — и за друго имаме късмет. Няма никакво важно населено място в радиус от почти сто и осемдесет километра. На север е Лас Вегас, на запад — Сан Бернардино, а на изток — Финикс. Няма да е добре, ако заразата стигне до някое от тях.
— Докато няма вятър, може би ще успеем.
— Може би — съгласи се Стоун.
През следващия половин час двамата мъже обсъждаха възможните посоки за разпространение на заразата, като използваха куп работни карти, приготвени за една нощ от компютърния център в базата Вандънбърг. На тях се нанасяха комплексни анализи на географските фактори — в дадения случай те бяха контурни модели на югозападната част на САЩ с указани посоки на ветровете.
После преминаха към друг въпрос: за колко време е настъпила смъртта. И двамата бяха слушали записа от фургона. Съгласиха се, че всички в Пидмонт, изглежда, са умрели бързо.
— Дори ако прережеш гърлото на човек с бръснач — каза Бъртън, — смъртта не може да настъпи толкова бързо, както тук. Като се разрежат сънните артерии и шийните вени, минават от десет до четиридесет секунди, докато човек изпадне в безсъзнание, и почти минута, докато умре.
— А в Пидмонт, изглежда, всичко е станало за секунда-две.
Бъртън сви рамене.
— Може би травма или удар в главата — предположи той.
— Да, а може и газ с нервно-паралитично въздействие.
— И това е съвсем възможно.
— Или такъв газ, или нещо твърде сходно — каза Стоун. — Ако беше някакъв вид блокиране на ензимите, както например с арсеник или стрихнин — обикновено минават от петнадесет до тридесет секунди, а понякога и повече. Докато поразяването на нервната система, нервно-мускулните възли или мозъчната кора е много по-бързо. Почти мигновено.
— Ако това е някакъв бързодействащ газ, той трябва лесно да прониква в дробовете.
— Или в кожата — добави Бъртън. — Или през слизестите тъкани. През всякаква пореста повърхност.
Бъртън попипа пластмасовия си костюм.
— Ако наистина този газ е толкова леснопроникващ…
Стоун се подсмихна.
— Скоро ще разберем.
От микрофона се чу гласът на пилота:
— Господа, наближаваме Пидмонт. Чакаме вашите заповеди.
— Направете кръг, за да огледаме отгоре — нареди Стоун.
Въртолетът направи стръмен вираж. Двамата мъже погледнаха надолу към града. Лешоядите бяха дошли още през нощта и накацали на купчини около телата.
— Точно от това се и страхувах.
— Те могат да станат преносители на заразата — промълви Бъртън. — Ядат от заразените и разнасят микробите.
Стоун кимна, като не откъсваше поглед от прозореца.
— Какво да правим?
— Да ги отровим с газ — предложи Стоун. Включи микрофона и попита пилота: — Имаме ли газ?
— Да, сър.
— Направете още една обиколка и покрийте с него целия град.
— Да, сър.
Хеликоптерът се наклони и зави назад. Скоро двамата мъже не можеха да видят нищо под себе си от облака светлосин газ.
— Какъв е този газ?