Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Проявяваш любопитство, детето ми — най-сетне отвърна Месаана. — Правилно насочено, любопитството може да е полезно. Но насочено погрешно… — Заплахата увисна във въздуха като блеснало острие на кинжал.
— Ще го насоча така, както вие ми заповядате, велика господарке — издиша дрезгаво Алвиарин. Устата й бе пресъхнала. — Само както заповядате. — Все пак щеше да се погрижи никоя от Черните Сестри да не тръгне с Товайн. Месаана се раздвижи и се извиси над нея така, че трябваше врата си да скърши, за да се вгледа нагоре към това лице, съставено от светлина и сянка, и тя изведнъж се зачуди дали Избраната не е прочела мислите й.
— Ако ще ми служиш, дете, трябва наистина да ми служиш и да ми се подчиняваш. Не на Семирага или на Демандред. Нито на Грендал, нито на някой друг. Само на мен. И на Великия властелин, разбира се, но преди всичко на мен.
— Живея, за да служа, велика господарке. — Думите излязоха от гърлото й като гъши грак, но успя да натърти на последното.
Сребристите очи дълго я гледаха, без да мигнат. А после Месаана каза:
— Добре. Тогава ще те науча. Но помни, че една ученичка не е учителка. Аз избирам кого на какво да уча и аз решавам кой кога може да се възползва от наученото. Разбера ли, че си предала другиму и най-малката трошица или че си използвала косъмче дори без мое указание, просто ще те залича.
Алвиарин преглътна. В този ек на кристални звънчета нямаше гняв, нито закана, само увереност.
— Живея, за да служа, велика господарке. Живея, за да ви се подчинявам, велика господарке. — Току-що бе научила нещо за Избраната. Нещо, на което едва ли можеше да разчита. Знанието бе сила.
— Малка е силата ти, детето ми. Малка, но достатъчна.
Сякаш от нищото появи се сплит.
— Това — каза Месаана — се нарича Праг.
Мургейз постави бяло камъче на таблото с доволна усмивка и Педрон Ниал изпъшка. По-слабите играчи все още можеха да подредят по две дузини камъчета, но той вече виждаше неизбежния изход, също както го виждаше тя. В началото златокосата жена, седнала от другата страна на масичката, бе играла на загуба, стараейки се да играе достатъчно добре, за да му е интересно, но твърде скоро бе разбрала, че това я води до обезличаване. Да не говорим, че той беше достатъчно умен да забележи хитруването й и нямаше да го търпи. Сега тя влагаше цялото си умение и успяваше да печели почти половината игри. От много години никой не го беше побеждавал толкова често.
— Печелиш — каза и той и кралицата на Андор кимна. Е, можеше отново да стане кралица — той щеше да се погрижи за това. В зелената коприна с високата дантела, триеща се в брадичката й, тя от глава до пети изглеждаше като истинска кралица, въпреки лъсналите й от пот гладки бузи. Но едва ли изглеждаше достатъчно възрастна, за да има дъщеря на годините на Елейн, още по-малко син колкото Гавин.
— Не усетихте, че забелязах клопката, която ми поставихте с тридесет и първото си камъче, лорд Ниал, и погрешно взехте моята маневра от тридесет и третия камък за истинската ми атака. — В сините й очи блесна възбуда; Мургейз обичаше да побеждава. Обичаше да играе и да побеждава.
Всичко това целеше да го приспи, разбира се — игрите на камъчета, учтивостта й. Мургейз си даваше сметка, че всъщност, макар и необявено, е пленничка в Крепостта на Светлината, макар и повита в пелените на лукса, но все пак пленничка, и тайна при това. Той беше позволил да плъзнат слухове за присъствието й тук, но не беше издал никакви прокламации. Андор имаше твърде силна историческа традиция на противопоставяне на Чедата на Светлината. Нищо нямаше да провъзгласи преди легионите да тръгнат към Андор, използвайки я за марионетка. Най-вероятно тя също си даваше сметка, че разбира усилията й да го смекчи. Договорът, който беше подписала, осигуряваше на Чедата в Андор права, каквито те никога не бяха имали никъде другаде освен в Амадиция, и той допускаше, че тя вече замисля как да олекоти тежестта на ръката му, как напълно да я отмахне от себе си при първа възможност. Беше подписала само защото той я беше притиснал в ъгъла, но макар и притисната, тя продължаваше да се бори също толкова умело, колкото маневрираше с камъчетата. За толкова красива жена беше доста корава. Не, Мургейз просто беше корава, и толкова. Позволяваше си при това да се отдаде на чистото удоволствие от играта, но той не можеше да брои това за слабост, след като играта доставяше и на самия него толкова приятни мигове.