Харун и морето от приказки
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Харун и морето от приказки». Краткое содержание книги:
— Задръж малко — намръщи се Харун. — Ако Кахани се върти около Земята, дори това да става много бързо, все трябва да има моменти, когато тя се пада между Земята и Слънцето. Затова е изключено на едната й половина да е винаги ден. Пак ми разправяш приказки.
— Разбира се — съгласи се хупото. — Ако имаш някакви оплаквания, обърни се, моля те, към Моржа. А сега ме извини, ще внимавам в движението, което рязко се увеличи.
На Харун му се задаваха още много въпроси: защо чупвалите живеят в Непрестанната Нощ? Дали там не е страшно студено, щом като слънцето изобщо не ги огрява? И кой е Жрецът на Безабан? Но те явно наближаваха град Гъп, защото водите около тях и небето над главите им се изпълниха с механични птици, не по-малко фантастични от хупото Обаче: с глави на змии и паунови опашки, летящи риби, кучептици. Бяха яхнати от Водни Джинове с бради, оцветени във всички оттенъци, познати и непознати на въображението, до един издокарани с чалми, бродирани елечета и шалвари като патладжани. Приликата им с Ако бе тъй поразителна, че Харун си каза: „слава Богу, загдето брадите им са разноцветни, иначе изключено да ги разпознае човек.“
— Случило се е нещо изключително важно обяви Ако. — На всички единици е наредено да се завърнат в базата. Ако си имах моя Разединителен Инструмент — додаде сърдито, — щях и аз да получа заповедта, защото в дръжката му е монтиран хиперчувствителен приемател — нещо, което, то се знае, не е известно на всеки Крадльо.
— За щастие обаче — сопна му се не по-малко рязко Харун — ти успя да оправиш работите, след като за малко не ме отрови с онази замърсена приказка. Така че нищо страшно не се е случило освен, то се знае, на мен.
Ако се направи, че не е чул. А вниманието на Харун бе привлечено от огромно петно — нещо като гъсторастящи груби плевели или зеленчуци, — което се движеше редом с тях и без видимо усилие препускаше със скоростта на хупото Обаче, като същевременно размахваше растениевидните си пипалца по един крайно обезпокоителен начин. Насред подвижната зеленчукова градина се мъдреше едно единствено цвете с цвят на люляк и със сочни месести листа. Харун за пръв път виждаше подобно нещо.
— Това пък какво е? — посочи той, въпреки че знаеше колко е невъзпитано да се сочи с пръст.
— Плаващ Градинар, естествено — отвърна хупото Обаче без да помръдне човка. Харун реши, че думите му нямат смисъл.
— Искаш да кажеш Плаваща Градина — поправи той птицата, но тя изсумтя и каза подигравателно:
— Вие само това си знаете.
В този миг високоскоростната растителност се изправи от водата и взе да се вие и да се връзва на възли във всички посоки, докато прие нещо като човешка форма. Люляковото цвете се намести върху „главата“, където би трябвало да е устата, а част от плевелите образуваха широкопола селска шапка.
„Значи все пак е Градинар“ — каза си Харун.
Плаващият Градинар тичаше с лекота по повърхността на водата и не даваше никакви признаци за потъване.
— Как искаш да потъне? — намеси се в мислите му хупото. — Нали тогава ще стане Потъващ Градинар! А той, ако забелязваш, плава, бяга, ходи, подскача.
Ако поздрави Градинаря, който му кимна приветливо.
— Гледам, че возите чужденец със себе си. Много странно. Но то си е ваша работа.
Гласът му беше нежен като цветни листенца (всъщност за уста му служеше люляковото цвете), но в маниера му имаше нещо троснато.
— Аз пък си мислех, че всички гъпита сте дърдорковци — прошепна Харун на Ако. — Този Градинар обаче не си хвърля думите на вятъра.
— Напротив, дори е много приказлив за Градинар — възрази Ако.
— Приятно ми е — провикна се Харун към Градинаря, убеден, че след като той е чужденецът, редно е пръв да заговори.
— Кой сте вие? — попита Градинарят със своя нежен троснат глас, без да наруши равномерния си ход.
Харун се представи и Градинарят отново кимна отсечено.
— Мали — каза си името. — Плаващ Градинар Първа Категория.
— Извинете — попита Харун с най-вежливия си глас, — с какво се занимава един Плаващ Градинар?
— С поддръжка — отвърна Мали. — Размотавам омотани Приказни Потоци. И развързвам възлите им. Плевя. С една дума — градинарство.
— Океанът е като човешката коса — опита се да обясни хупото Обаче. — Представи си, че е изпълнен с Приказни Потоци така, както гъстата коса се състои от меки, струящи кичури. Колкото е по-дълга и по-гъста косата, толкова повече се разрошва и се завързва на възли. Плаващите Градинари са като фризьори за Морето от Приказки. Те четкат, чистят, мият, омекотяват. Сега разбра ли? Ако попита Мали: