Френска целувка
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Френска целувка». Краткое содержание книги:
И там, на фона на Айфеловата кула, в опияняващата атмосфера на този чуден град, пламва отначало едно неопределено желание, което бързо се разгаря в огнена страст. И стига до първата целувка, след която…
След която Ники намира и любовта си, и щастието, и бъдещето си…
Джони въздъхна. Никога не бе възприел напълно идеята, че се нуждае от бодигардове.
— Мамка му — промърмори той.
— Всичко ще мине много гладко — увери го Бари, задържайки вратата на асансьора. — Можеш да се върнеш към своето амплоа на човек от малкия град веднага щом излезем от тук. — И преди бяха водили този спор. Много пъти.
— Значи трябва да послушам професионалистите — промърмори Джони.
— Нали за това ми плащаш, шефе. — Той се усмихна. — Кога ще свикнеш с програмата?
— Никога. Какво ще кажеш за това?
— Междувременно… — Усмихвайки се, Бари махна на Джони да влезе в асансьора.
Бари знаеше адски много повече от Джони за спътниците на Лиза. Той предаде на Джони само част от мръсните подробности извън информацията в досиетата. За щастие Юри и Раф всъщност бяха богати неудачници, а незаконната дейност на бащите им се въртеше от хора, далеч по-умни от тях. Юри и Раф само се правеха на корави типове.
— Добре, слушам — промърмори Джони, отстъпвайки пред бодигарда си. Той въведе Ники в асансьора, а Бари и Коул се присъединиха към тях, прогонвайки един човек, който се опитваше да се качи.
— Само едно предупреждение — Джони се обърна към Ники когато асансьорът започна да се издига. — Не обръщай внимание на Лиза. Тя преживява драма — не е изненадващо, като се има предвид работата й, но ти знаеш какво имам предвид. Има зла уста. Не го приемай лично.
— Схванах — кимна Ники, макар че наистина щеше да го приеме лично ако попаднеше в престрелка. Жалко, че нямаше начин да го каже тактично.
Когато вратите на асансьора се разтвориха с нежно свистене, четиримата пътници излязоха и тръгнаха по пищния коридор с тапети от златна копринена дамаска, покрит с килими, които си бяха направо за музея, и осветен от позлатени и кристални стенни свещници.
Дори луксозната обстановка не успя да облекчи страховете на Ники.
Нейната душа на Страхливия лъв не се впечатляваше от дамаската и златото.
Не й помагаше и това, че двама огромни бодигардове, седнали на столове от двете страни на входа към онова, което тя предположи, че е апартамента на Шанел, се изправиха и ги изгледаха свирепо когато те приближиха.
Джони изглежда не забеляза страховитите им стойки. Може би съм гледала прекалено много кунг-фу филми, помисли си Ники. Хора като тези до вратата адски я плашеха.
Джони обаче само се усмихна когато приближи до тях.
— Ще информирате ли мис Джордан, че подаръкът на чичо Йоги е пристигнал? — попита невъзмутимо той. — Вярвам, че тя го очаква.
Нищо.
— Опитай на френски — обърна се той към Ники.
Пак нищо. Единият отговори на изключително недодялан френски.
— Име — дай ми.
Ники говореше много бавно, давайки пълното име на Джони, сочейки към него, а после обясни, че мис Джордан иска да го види и посочи към вратата.
Мъжът, който знаеше най-елементарния френски, заговори бързо на другаря си на родния им език. Ники предположи, че това е един от гърлените далекоизточни диалекти, които не бе чувала никога преди — дали не беше чеченски? Двадесет и четири часовите предавания за глобалните новини определено даваха малко по-солидна информация за най-затънтените кътчета на света.
Мъжът се обърна и изръмжа:
— Attende.5
Когато той изчезна вътре, другият гард се изправи пред вратата в онази поза, която сякаш казваше ще трябва да минеш през трупа ми.
Ники стрелна изнервен поглед към Джони.
Той се усмихна.
— Всичко е екстра. Отпусни се.
Не бе момент да му обяснява, че няма да се отпусне независимо от усмивките му. Човекът пред вратата носеше оръжие и издутината под мишницата му бе реална пречка за отпускането.
Докато чакаха, тишината в коридора направо бръмчеше от напрежение, или поне на Ники й се стори така, макар че никой друг не изглеждаше обезпокоен.
Сърцето й щеше да се пръсне. Дланите й се потяха. Тя чуваше дишането на Коул до себе си. Във всеки момент очакваше някой да извади пистолет и да започне да стреля.
Когато вратата се отвори внезапно, Ники сподави писъка си. Едва успя.
Макар че обаятелната жена на прага несъмнено бе свикнала с крещящите фенове. Ники можеше да мине за фен.
— Е, е, това не е ли моят любим пратеник за добро настроение — промърмори Лиза Джордан с нисък, гърлен алт, отблъсквайки само с един пръст своя кунг-фу/чеченски/казахстански гард, а погледът й се фокусира изключително в Джони.
— Донесъл си ми нещо чак от старите си ловни полета. — Тя се усмихна с усмивката си на кинозвезда — онази със съвършените бели зъби. — Колко мило.
— Аз съм, маце — усмихна се Джони. — Адски сладък.
5
Чакай. — Б.пр.