Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Много добре знаеш, че нямам — нетърпеливо отвърна мистър Норел.
Междувременно мистър Сегундус се труди дълго и усърдно над писмото си и с прискърбие установи, че не може да бъде повече от хладен в хвалбите си към мистър Норел. Струваше му се, че читателите на лондонския вестник ще очакват да научат нещо за личните добродетели на мистър Норел и ще се чудят защо той не говори за тях.
Както се очакваше, писмото се появи в „Таймс“ със заглавието „НЕВЕРОЯТНИ СЪБИТИЯ В ЙОРК: ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ НА АНГЛИЙСКАТА МАГИЯ“. Мистър Сегундус завършваше описанието на магическата демонстрация в Йорк с твърдението, че приятелите на английската магия несъмнено трябва да благославят любовта към уединението, присъща на мистър Норел, защото тя се е отразила благотворно на заниманията му и най-после е донесла плодове под формата на чудната магия в Йоркската катедрала — но, казваше мистър Сегундус, той призовава приятелите на английската магия да се присъединят към него в молбата му към мистър Норел да не се връща към уединените си занимания, а да заеме мястото си на широката сцена на държавните дела и да отвори нова страница в историята на английската магия.
„ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ НА АНГЛИЙСКАТА МАГИЯ“ намери поразителен отклик, особено в Лондон. Читателите на „Таймс“ бяха зашеметени от постиженията на мистър Норел. Всички изразиха желание да видят мистър Норел: младите дами съжаляваха бедните стари господа от Йорк, които се бяха уплашили от него, и много им се искаше самите те да изпитат същия страх. Ясно беше, че такава възможност едва ли ще му се удаде повторно, затова мистър Норел твърдо реши да се установи в Лондон колкото може по-бързо.
— Трябва да ми намериш къща, Чайлдърмас — каза той. — Къща, която да внушава на посетителите, че магията е почтена професия, не по-малко почтена от правото и далеч по-почтена от медицината.
Чайлдърмас сухо попита дали мистър Норел желае къщата да бъде внушителна в архитектурно отношение, за да загатва, че магията е не по-малко достойна за почит от църквата.
Мистър Норел (който знаеше, че на света съществуват такива неща като шеги, но хората не пишат за тях в книгите, и който никога досега не се беше срещал лице в лице с шегата, нито й бе стискал ръката) помисли малко и накрая отговори, че не смята, че може да се загатва за това.
И така, Чайлдърмас (може би убеден, че нищо на света не заслужава по-голяма почит от парите) упъти господаря си към една къща на „Хановер Скуеър“, сред заможни и видни хора. Не знам какво мислите вие, но, честно казано, аз не харесвам особено южната част на „Хановер Скуеър“: къщите са високи и тесни — най-малко на четири етажа — и високите им неприветливи прозорци са толкова еднакви, и всяка къща така прилича на съседните, че отдалеч изглеждат като висок зид, който скрива светлината. Така или иначе, мистър Норел (по-непридирчив човек от мен) остана доволен от новата си къща или поне толкова доволен, колкото може да бъде един джентълмен, живял повече от тридесет години в просторна селска къща, заобиколена от парк с големи дървета, който на свой ред беше заобиколен от обширен имот, състоящ се от ферми и гори — с други думи, джентълмен, чийто поглед от прозореца никога не бе опирал в чужди владения.