Алхимия на любовта
- Автор: Минков Святослав
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Алхимия на любовта». Краткое содержание книги:
Дълбоко потресени от гениалната прозорливост на генерала, мнозина от присъствуващите потреперват при мисълта, че са седели рамо до рамо с опасния болшевишки агент и че съвсем несъзнателно може би са щели да станат родоотстъпници и пораженци. Има и такива, разбира се, които смятат, че господинът с рошавите мустаци не е бил толкова страшен, че той все пак може да е жител на Белоградчик и да е попаднал по погрешка на чужда сватба, ала никой не смее да се обади, защото старият генерал е непоклатим в убежденията си като Хеопсовата пирамида и при най-малкото възражение от страна на някого би дигнал цял скандал и би провъзгласил и него за смъртен враг на държавата.
— Личеше си той по яденето, че е комунист! Цели мръвки от прасенцето несдъвкани ги гълташе! Конспиратор такъв! — добавя злобно домакинът, който все още не може да се помири с мисълта, че непознатият гост е канибалствувал ей тъй на вятъра в къщата му.
Ала разговорите на хората са нещо като облаците. Реят се те насам-натам, разкъсват се и се събират, като приемат най-чудновати очертания, от пухкави и белоснежни стават внезапно мрачни и буреносни, сетне идва отново разведряването и на хоризонта зацарява предишното споксйствие. Скоро сътрапезниците минават на друга тема и забравят неприятната история с незнайния сватбар, чиниите със закуските привличат като мощни магнити вниманието, чашките подрънкват весело, пият се нови наздравици, изказват се нови пожелания — и така незабелязано настъпва вечерта, когато един радиоапарат запращява оглушително в една от съседните стаи Буби сяда тържествено пред това музикално перпетуум мобиле и започва да върти вълшебната му стрелка, а стрелката отпушва сякаш някакъв огромен кран със звуци, които заливат целия апартамент. И сред тоя коктейл от музика, където прозвучават по няколко такта от Деветата симфония, от увертюрата на Парсифал, от коронните арии на оперни певци и певици, най-сетне някакво танго пропълзява невредимо из високоговорителя и повлича след себе си цяла плетеница от танцови шлагери.
Тогава трапезата и столовете се дръпват настрана, килимът във вестибюла се събира и в образуваното празно пространство започват танците. Първи излизат на тая импровизирана домашна арена аташето и Пепи, след тях — агрономът и жена му, после — бачо Димитър и една пълничка дама с перо на шапката. Трите двойки танцуват по всички правила на танцовото изкуство и все пак се блъскат една о друга, като си казват „пардон“, ала най-недодялан е агрономът, който се движи като танк и настъпва непрекъснато жена си по мазола.
В това време по-улегналите хора седят край трапезата и доунищожават закуските, а бащата на Беба раздава на всеки едного от тях по една малка брошурка, негово собствено съчинение, което носи тревожното заглавие: „Защо изгубихме войната“.
— Имам аз от тая книжка. Вие ми я дадохте миналата година — казва генералът, когато домакинът поднася и нему ценния дар.
— Нищо, нищо, господин генерал, вземете още един екземпляр! — настоява щедрият автор, като пъха почти насила в ръката му премъдрата брошурка.
Късно след полунощ веселието стига благополучно до своя край. Най-напред се измъкват младоженците. Те заявяват, че се чувствуват изморени, сбогуват се набързо с всички и се запътват към бъдещия си до.м на улица „Майски букет“, сиреч — в къщата на Буби. Колкото и неприятно да е за гоститетова съвсем естествено завършване на тържеството, един по един започват и те да си вадят часовниците, да си търсят шапките и да се разотиват. Власаки Топлийски и агрономът образуват с жените си една щастлива четворка, натоварена със сватбени дарове, и тръгват заедно. Но не по-малко щастлив е и аташето, който се натоварва пък с приятното задължение да изпрати Пепи до в къщи.
Родителите на Буби остават да спят у гостоприемните си сватове. Неудобно е, знаете, да се смущават младоженците през първата брачна нощ.