Музика на душата
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Музика на душата». Краткое содержание книги:
Да. В семейството има Смърт. Трудно е да пораснеш нормално, когато собственият ти Дядо язди бял кон и размахва коса — особено пък, ако трябва да наследиш семейния бизнес, а всички те бъркат с Феята, която събира Зъбчетата на Децата. И особено, ако трябва да се изправиш лице в лице с новата, завладяваща музика, заляла Света на Диска.
Тя не признава закони.
Тя променя хората.
Нарича се „Музика С Камъни В Нея“. Има ритъм и на нея може да се танцува, само че…
Тя е жива. И никога няма да умре.
Касандра Фокс каза:
— Може би не може да си го позволи, там из тревата в техните Равнини? И накарай онова джудже да спре да ми зяпа понито. Тя ми гледа понито!
— Само си гледам — каза Глория.
— Течаха ти… лигите — каза Касандра.
По паветата се чу тропот, Сюзън се засили и се метна на коня.
Погледна надолу към удивените момичета, после към дворчето пред конюшнята. Там бяха разположени няколко препятствия, просто прътове, закрепени върху варели.
Тя дори не трепна с мускул, когато конят се обърна, препусна в ограденото място и се насочи към най-високото препятствие. Последва усещането за събрана енергия, един миг на ускоряване и препятствието профуча отдолу…
Бинки се обърна и спря, като подскачаше от един крак на друг.
Момичетата гледаха. И четирите бяха замрели с изражението на пълна почуда.
— Трябваше ли да прави това? — попита Джейд.
— Какво има? — попита Сюзън. — Никоя ли от вас не е виждала кон да скача по-рано?
— Да. Интересното обаче… — започна Глория, с онзи бавен, нарочен глас, който хората използват, когато не искат вселената да се разтърси, — е, че обикновено другите коне отново слизат на земята.
Сюзън се огледа.
Конят стоеше във въздуха.
Каква заповед беше необходима, за да накара един кон отново да влезе в допир със земята? Това беше заповед, от която ездаческата общност до настоящия момент не беше изпитвала нужда.
Все едно разбрал мислите й, конят заподскача нагоре-надолу. За един миг копитата му се заровиха под земята, като че ли повърхността беше точно толкова несъществена, колкото е и мъглата. После като че ли Бинки определи къде точно трябва да се намира нивото на земната повърхност и реши да застане на него.
Лейди Сара беше първата, която си възвърна гласа.
— Ще кажем на госпожица Батс за тйееб — успя да промълви.
Сюзън почти беше обезумяла от някакъв непознат ужас, но ограничената дребнавост на тези думи я запокити обратно към нещо, граничещо почти с трезвия разум.
— О, така ли? — попита тя. — И какво точно ще й кажете?
— Че си накарала коня да скочи и че… — Момичето млъкна, давайки си сметка какво се кани да изрече.
— Точно така — потвърди Сюзън. — Предполагам, че да видиш кон да се носи във въздуха е глупаво, ти какво ще кажеш?
Смъкна се от гърба на коня и дари околните с лъчезарна усмивка.
— Във всеки случай нарушава правилата на училището — промълви Лейди Сара.
Сюзън поведе белия кон обратно към конюшните, избърса го и го вкара в една свободна преграда.
За един миг откъм скарата със сеното се чу шумолене. На Сюзън й се стори, че зърна снежнобяла кост.
— Тия жалки плъхове — каза Касандра, опомняйки се. — Чух госпожица Батс как нареди на градинаря да хвърли малко отрова.
— Срамота — каза Глория.
На Лейди Сара нещо като че ли й се въртеше в ума.
— Ама чакайте, оня кон не стоеше наистина насред въздуха, нали така? — попита тя. — Конете не могат да правят такива неща!
— Тогава значи не би могъл да го направи — отвърна Сюзън.
— Спиране на времето — рече Глория. — Ето какво беше. Спиране на времето. Като в баскетбола.10
Трябва да е нещо такова.
— Да.
— Това беше.
— Да.
Човешкото съзнание притежава забележителната способност да се съвзема. Както и съзнанието на троловете, а и на джуджетата. Сюзън ги погледна с искрено удивление. Всички бяха видели кон да стои във въздуха. А сега внимателно го изтикваха някъде назад в паметта си и чупеха ключа в ключалката към него.
— Просто от любопитство — започна тя, като все още не откъсваше поглед от скарата със сеното, — дали някоя от вас не знае случайно къде в този град може да се намери магьосник?
— Намерих къде ще свирим! — каза Глод.
— Къде? — попита Лиас.
Глод им каза.
— „Поправения Барабан“? — попита Лиас. — Там замерят с брадви!
— Там ще сме в безопасност. Гилдията не се меси там — рече Глод.
— Ами, да, нал’ там си губят членовете. Техните членове губят членове — каза Лиас.
— Ще изкараме пет долара — каза Глод.
Тролът се поколеба.
— Добре биха ми дошли пет долара — рече.
— Една трета от пет долара — каза Глод.
Лиас сбърчи чело.
— Това повече ли е или по-малко от пет долара? — попита той.
— Виж какво, това ще бъде нашето откриване — каза Глод.
— Не искам откриване в „Барабана“ — отвърна Лиас. — Точно откриване е последното нещо, което искам в „Барабана“. В „Барабана“ искам нещо, зад което да се скрия.
— Единственото нещо, което трябва да направим, е да изсвирим нещо — каза Глод. — Каквото и да е. Новият собственик лудо си пада по кръчмарските увеселения.
10
До един злополучен инцидент с брадва, Глория беше капитан на училищния отбор по баскетбол. Джуджетата нямат необходимата височина, но за сметка на това имат ускорение, така че не бяха един и двама играчите от разни гостуващи отбори, които изживяваха неприятния шок, когато Глория изникваше и се вдигаше вертикално някъде от ниското.