Опалите на Нефертити

— Не те ли избива малко на мелодрама, сестричке? Да не си попрекалила с научно-фантастичните романчета, та навсякъде ти се привиждат космични катастрофи?

Тя се усмихна тъжно.

— Космична катастрофа — не! Само земна! Не познавам твоята наука, не познавам психологията на клиента, на престъпника, на аборигена. Едно нещо знам донякъде — от какво боледуват растенията. Повтарям ти го пак без колебание. Такава болест не е позната до днес. В сравнение с нея всички заболявания на растенията изглеждат както зъбният кариес в сравнение с рака.

— Имаш склонност към хиперболи.

— Безспорно по-страшна от рака. Защото ракът унищожава отделния индивид. След година-две пък може да се окаже, че изпълнява някаква важна биологична функция в естествения отбор. Бялата гибел или както аз съм я кръстила за себе си „ахлорофилоза“, заплашва живота въобще.

Крум не я дочака да се изкаже:

— Я аз да вървя, че лопатата ме чака! А за твоята „ахлорофилоза“ да не се тревожим много. Светът е пълен с велики учени. Все ще намерят средство за борба.

— Ако имат време. Защото и досега не е намерено средство, което да унищожава направо вирусите в организма. Борим се главно с ваксини и серуми. При растенията този метод е неприложим. При това познатите ни вируси са специализирани, нападат определени видове растения или животни. Ахлорофилозният вирус не подбира, поразява наред. Не закача нищо друго. Само хлоропластите, зелените лещовидни зрънца с хлорофила. Унищожава ги.

Крум беше ловец на престъпници. Ставаше дума за нещо подобно на престъпление. Макар че и жертвата, и убиецът бяха микроскопично малки, логиката на престъплението беше една и съща.

— За мен като криминалист има само две решения. Или убиецът не е един, а много, замаскирани като един; или пък жертвите са едни и същи.

Мария трепна. Разбиране осени лицето й.

— Има подобна хипотеза! Според нея клетката на зеления лист е симбионт: свързани в едно безхлорофилното тяло — носител на другите жизнени функции, и хлоропластът — ловец на слънчевата енергия. Тази хипотеза допуска, че в процеса на еволюцията са се съюзили в симбионтни отношения някакви безхлорофилни същества, гъби или амеби, които вече не съществуват в свободно състояние, и особен вид зелени водорасли. Хлоропластите наистина изглеждат като самостоятелни съставки на клетката: движат се из протоплазмата съобразно осветлението, растат и се размножават чрез делене независимо от нея. Пък не само хлоропластите. Според някои, и митохондриите — центровете на дихателните клетъчни процеси. Най-дръзките хипотези предполагат, че клетката не е монолит, а нещо като федеративна държава.

— Като лишеите — показа, че е разбрал Крум. — Симбиоза на гъби и водорасли.