Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
— Не — въздъхна Каджи и сякаш цялата насъбрана енергия го напусна. — Не зная какво беше онова, което намериха. В саркофага имаше кутия. От черен метал. Не бях виждал такъв метал, нито пък видях след това. — Той вдигна ръце, описвайки правоъгълник с височина и ширина около метър. — Ей толкоз голяма беше.
Нейбингър поклати глава.
— Хубава история, Каджи. Струва ми се обаче, че платих да чуя измислица.
— Не беше лъжа — отвърна с равен глас Каджи.
— Виждал съм снимките от експедицията на Мартин. Стените, за които говориш, изглеждат непокътнати. Същото важи и за печатите върху саркофага — били са оригинални. Как ще го обясниш, ако германците са направили онова, което твърдиш? Кой е иззидал обратно стените? Ами печатите? Да не е магия? Или духът на фараона? — Нейбингър беше отвратен.
— Не зная, не съм сигурен… — призна Каджи. — Зная обаче, че през 1945 англичаните и американците забраниха достъпа до Голямата пирамида за цели осем месеца — чак докато не свърши войната. Никой не можеше да влиза. Може би те са възстановили всичко вътре. Макар и трудно, това не е невъзможно. Когато слязох долу с Мартин, стените си бяха на мястото. Зачудих се, защото ги бях оставил разбити.
— Защо не каза на Мартин? — попита Нейбингър.
— Тогава бях прост работник. А и сигурно нямаше да ми повярва, както не ми вярваш и ти сега.
— Защо ми разказа всичко това?
Каджи посочи бележника на професора.
— Защото те интересуват знаците, които никой не може да разчете. Германците имаха на схемата същите знаци. С тяхна помощ откриха тунела към залата.
— В това няма никакъв смисъл — възкликна Нейбингър. — Ако тук са влизали немци и са ограбили саркофага, защо им е на англичаните и американците да ги прикриват?
Каджи запази мълчание.
— Ах! — размаха гневно ръце професорът. — Защото просто тук не са влизали никакви германци! Колко пъти си продавал тази история, Каджи? Но да знаеш, няма да ти позволя да се измъкнеш толкова лесно!
— Не съм те излъгал. Наистина бях тук. — Каджи пъхна ръка под робата си и извади кама.
Нейбингър се облещи, помислил за миг, че е отишъл твърде далеч, но арабинът държеше оръжието за острието и му го подаваше. Нейбингър го взе предпазливо.
— Откраднах го от един от германците. Всички носеха такива.
Стиснал камата, Нейбингър изведнъж почувства, че го побиват тръпки. Дръжката завършваше с миниатюрен череп от слонова кост, а пречупеният кръст бе изрязан върху повърхността й заедно с двете светкавици на печално известните SS. Дръжката беше кокалена и за миг професорът се зачуди от костта на какво животно е била направена, сетне реши, че е по-добре, ако не знае. Върху блестящата стомана на острието също бе изписано нещо и Нейбингър напрегна поглед в сумрака. Беше една-единствена дума:
ТУЛЕ
От другата страна бе гравирано:
фон Сеект
Нейбингър беше чувал за Туле. Легендарна страна, която още Птолемей и други древни географи са описвали като най-северната обитаема земя, разположена някъде след Британските острови. Нямаше обаче ни най-малка представа какво общо има тя с нацистите и пирамидите.
— Кой е този фон Сеект?
— Най-странният тип в групата — отвърна Каджи. — Десет от дванадесетте бяха убийци. Прочетох го в очите им. Но останалите двама бяха различни. Единият разчиташе знаците и посочваше пътя. Беше под постоянна охрана, сякаш не бе дошъл по собствено желание… Вторият — фон Сеект, от когото откраднах камата, също се отличаваше. Не беше като главорезите, но и не беше дошъл насила. Страшно се развълнува, когато откриха черната кутия. Тъкмо този миг използвах да му открадна камата. Извадиха кутията и му я подадоха, а той я пъхна в раницата. Изглежда беше тежка, но и той бе доста як.
— И това ли всъщност търсеха? Само черната кутия?
— Да. Тръгнахме веднага, щом я откриха. Отвън ги чакаше камион, който подкара на север. Аз избягах и се скрих. Знаех, че пазачите ще ме търсят, когато видят дупките в стената и празната зала. Но никой не ме потърси. Не чух нито думичка, колкото и да е странно.
Нейбингър вдигна камата.
— Как мога да бъда сигурен, че не си я купил на черния пазар? Това не е доказателство за верността на разказа ти.
Каджи сви рамене.
— Казах истината. Не ме интересува дали ми вярваш. Аз съм в мир с Аллах. Истината казах. — Той посочи резонатора. — Това ми напомня, че когато немците отвориха саркофага и извадиха кутията, човекът, от когото откраднах камата, носеше един от тези… — Каджи спря, търсейки подходящата дума — малка машинка, тя издаваше звук, когато я насочиха към черната кутия. Жужеше като щурец.
— Гайгеров брояч? — попита Нейбингър.