Маската на Ра

Съдията затвори вратата, обръщайки хитроумната ключалка така, че дървеното езиче да захапе и да я държи затворена. Свали от себе си гръдното украшение и всички служебни отличителни символи. Постави ги в специално ковчеже, облицовано със седеф. После коленичи, пред статуята, както правеше винаги.

Нещо бе объркано от самото начало. Не можеше да кори Сетос, защото в качеството си на Очи и уши на фараона той просто изпълняваше чужди заповеди, но имаше и нещо друго — някакво непреодолимо противоречие: ако фараонът е бил ухапан от усойница на борда на „Слава на Ра“, неминуемо е щял веднага да изпадне в предсмъртни конвулсии и в никакъв случай нямаше да стигне жив до храма на Амон Ра. Тогава защо към Менелото бяха предявени такива обвинения? Нима искаха да направят от него изкупителна жертва? Или се готвеше нещо друго? Още по-тъмно и тайно? Ако божественият фараон не е бил ухапан при слизането му от царския платноход, тогава кога? Какво се бе случило? Амеротке се върна към плъзналите слухове за осквернената гробница на фараона — върху незавършеното още свято място ясно се четяха проклятия и заклинания, намацани с човешка кръв? А и онези гълъби, дето се строполиха от небето с кървящи тела… Случайно ли бе всичко това? Стечение на обстоятелствата? Оскверняването на царския гроб бе сериозно провинение. И то когато фараонът се завръща като победител от боевете по протежение на делтата. Не може просто така в Града на мъртвите отвъд Нил банда отявлени богохулници безнаказано да творят ужасяващите си престъпления. Но на кого му е притрябвало да избива гвардейската стража и да поругава недовършената гробница? И защо? Да обереш гроб, е по-разбираемо, но да го оскверниш със заклинания — такова нещо не се бе случвало!