Операция „Риба“

А сега ще опиша структурата на канцеларията. Тя се състоеше от специални отдели, всеки от които се занимаваше с нещо специфично. Най-важните от тези отдели, които станаха явни при Клавдий, са: 1/ab epistulis — за писмата, отговарящ за разпращането на едиктите и разпорежданията на императора в цялата империя, 2/a libelis — за жалбите, приемащ жалбите на гражданите и населението за различни злоупотреби на магистратите, и 3/a rationibus — за финанси. Отделението rei privatae — за личното имущество на императора, не беше официално обявено, но вече не се и криеше. Другите отделения обаче останаха тайни. Най-важните, които нямаха специални задачи и мога спокойно да спомена, бяха — a memoria — архивът, и a studiis — за научни изследвания. Но дори при Клавдий имаше още много недоволни от новата система на управление, тъй като нямаха достъп до истинското управление на страната, а следователно нямаха и възможност да грабят. По това време обаче те вече не искаха да върнат републиката в стария й вид, а искаха да сменят императора с нов, по-подходящ според тях, който да им раздава сладките служби. Накрая успяха. Нерон беше точно императорът, за който мечтаеха и който накрая получиха… Но да не избързвам. Историята на Нерон е още далече.

Тук ще направя поредното необходимо отклонение с цел необходимо обяснение. Под наше управление и контрол беше и пощенската служба. Изграждането на редовна пощенска служба в империята е едно от нещата, които организирахме и с което лично аз много се гордея. Преди ние да я реорганизираме, тази служба беше много по-скъпа и ненадеждна. Съобщенията се организирали и осъществявали от отделни по-богати хора или от частни сдружения. Целта им е била печалба и това предопределяло както високата цена, така и ограничеността на тези съобщения. А също и ниската й надеждност. Да се организира добра пощенска служба на територията на цялата държава е по силите само на самата държава. Цезар използувал често тези частни пощенски услуги и виждал много добре както предимствата, така и недостатъците им. Затова и започнал организирането на държавна пощенска служба още в хода на гражданската война. И тъй като основната й задача била — и продължава да бъде! — пренасянето на военни и разузнавателни сведения, естествено с изгражданети й се заела нашата канцелария. Тук трябва да обърна внимание на един от многото куриози в нашата държава. Ние сме разбрали отдавна, още в началото на Републиката, значението на добрите пътища и сме започнали да ги строим. Нашите пътища са най-добрите и най-здравите в целия свят. Именно те осигуряват на нашите армии възможността бързо и сигурно да се прехвърлят от едно място на друго. Над половината от времето на службата си войниците ни прекарват в строеж и поддържане на пътищата и причината за това им е ясна. Искам да подчертая, че такива сторежи са възможни само от свободни и убедени в необходимостта им хора. Роби или наемни работници никога не биха свършили тази работа толкова бързо, а за качество на работата въобще не може и дума да става. Всъщност всички големи строежи по света са били изградени от свободни и добре обучени хора, които са били убедени че това което правят е необходимо. Пиша това, за да разсея някои широко разпространени заблуди, като например тази, че пирамидите в Египет са строени от роби. Нищо подобно. По-нататък ще спомена как са стояли нещата в действителност. А сега се връщам на пощенската служба. В много отношения организацията й наподобява организацията на пощенската служба на Великия цар40. Тази служба е била организирана от Кир Велики и организацията й е описана в Киропедията на Ксенофонт, така че ще си спестя подробното й описание. Ще спомена само, че ръководителят на тайната служба и на пощата се е наричал „Окото на царя“ и тази служба в много отношения прилича на нашата. И няма нищо случайно в това, че тайната служба и пощенската служба са имали един и същи началник. Както в Персия, така и в Рим. Също така няма нищо случайно и в това, че Дарий I, преди да стане Велик цар, е бил началник именно на тази служба по времето на Камбиз. Истината е, че бащата на Дарий, Хистасп, е създателят на тази тайна служба и е бил зет на Кир. Мидийският маг Гаумата е успял да узурпира властта през 232 година41, само защото Камбиз е имал сериозни неприятности в Египет и Дарий е трябвало спешно да замине за там и да остави без надзор двореца. На следващата година Дарий се завръща в Персия и организира свалянето на Гаумата, след ковто е избран за Велик цар. Истината е, че именно Дарий създава държавната организация на Персия и я превръща в най-голямата, най-богатата и най-добре управляваната страна в света.