Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Приказка за обущаря Маруф
Приказка за обущаря Маруф - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Приказка за обущаря Маруф

Электронная книга - «Приказка за обущаря Маруф». Краткое содержание книги:

Приказка за обущаря Маруф
1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 25
Перейти на страницу:

— Вземи този бокал, пълен с напитък, що кара разума да се прекланя с уважение.

— Какво е това, о, везире? — попитал Маруф, а онзи отвърнал:

— Това е девица вече побеляла, запазила своята девственост цяла, що носи радост на сърцето, както за нея пее поетът:

Газиха го чуждоземци и неверници с краката11, Кой налива? Роб езичник — пълен месец в черен мрак, в чийто поглед дебне хитро изкусителният враг12.

И колко умен е бил оня, който е казал:

Сякаш виното и тоз, който го в стакан поднася на пиячите, във кръг наредили се край маса, слънце утринно е в танц с объл лик, над който бди месецът сред черен мрак със Близнаците звезди13. Виното е с ален цвят, то е руйно, тънко, рядко, из снага и през душа мигом се разлива сладко.

И как добре го е казал поетът:

Луната спеше нощем на мойта гръд блажено, а слънцето бе скрито в небето на стакана. Но огънят, на който персийните се кланят, смирено от кърчага се кланяше на мене.

А друг рекъл:

То тече в снагата волно кат лек в сърна на болни.

А трети казал:

Това не проумявам: лозарите измряха, а сока на живота нам щедро завещаха.

А още по-хубава е песента на Абу Нувас:

Спри укорите! Те накрая будят гняв. Лекувай ме с това, що поболява здрав — с напитъка златист! Да, вино грижи гони и камък кара чак да скача луд по склона. Когато в тъмна нощ пристигне то в кърчага, тъй огнено искри, че тъмнината бяга, отива после при щастливците — в стакани, като върховна цел на техните желания. Поднася го мома, ала в момчешка дреха — мъже с различен вкус осеня тъй с утеха. И казва на един прочут учен в очите: „Ти знаеш само част и част остава скрита“.

Но най-добре от всички го е възпял Ибн ел-Мутас14:

В страната с две реки да пада дъжд безценен и над Даир Абдун15, от дървеса засенян! Отдавна аз бях там. Веднъж в съня се стреснах пред птичия летеж насред набожни песни — запели бяха в хор монасите, които във черните раса ревяха гласовито. Но някои от тях се мажат със червило, въртят очи от сласт и ласкаво се хилят. Един такъв дойде във тъмното при мен, обзет от страх голям, задъхан и смутен. Наведох аз лице смирено отначало и бързо го закрих със мойто наметало, че пълната луна, безсрамна и коварна, на мрачното небе сред облаци се мярна. Ех, стана нещо… Аз да пазя тайна, мога — ти лошо не мисли и не подпитвай много!

Прекрасно го е казал и поетът:

Аз най-богат съм на земята, та ям и пия непрестанно. Аз притежавам много злато и го измервам все в стакани.

И колко хубави са стиховете:

Кълна се, втора химия, че няма — каквото учат други, е измама! Стаканче вино в мъката на ада ще я превърне тутакси в наслада.

И както е казал и друг:

Тежат стакани празни на човека, но пълни с вино — стават много леки; сами се дигат сякаш и летят като плътта, щом в шемет е умът.

А ето и този:

Висша почит на стакана и на виното червено, техните права са с право вечно неограничени. Щом очи склопя навеки, до лоза ме погребете — сокът й да оросява моите останки клети. Но недейте ме загробва в сухия пустинен пясък — тъй го мразя, че не бих го и в смъртта дори понасял!

Така продължил той да го изкушава да пие, като му хвалил виното, което било превъзходно; разказвал му всички познати стихове и приятни истории, докато Маруф се съгласил да отпие малко от бокала, а накрая вече мислел, че няма нищо по-хубаво от това питие. А везирът току му пълнел чашата, Маруф пиел и бил весел и доволен, докато умът му се помътил и той не можел да направи вече разлика кое е право и кое не е. А везирът, като забелязал, че царският зет е вече пиян и дори е прехвърлил мярката, му рекъл:

— О, търговецо Маруф, заклевам те в името на аллаха, аз съм много учуден откъде си се сдобил с тези скъпоценни камъни, каквито няма дори и сред богатствата на персийските царе. През целия си живот ние не сме виждали търговец, който да притежава такива богатства като тебе, нито пък сме виждали по-щедър човек от тебе; твоето държане е позволено на цар, но не и на търговец. Заклевам те в името на аллаха, кажи ми на какво се дължи всичко това, за да мога да разбера какъв е истинският ти произход и кой е твоят род!

И той продължил да настоява и да го ласкае, докато Маруф, който нямал вече власт над себе си, рекъл:

вернуться

11

Изстискването на гроздето вършели немюсюлмани.

то в главите на араби дири след това отплата.

вернуться

12

Виночерпецът обикновено е роб, а робите са деца на родители-езичници.

вернуться

13

Танцуващото утринно слънце е виното в чашата, над която светят очите (съзвездието Близнаци) на виночерпеца (месецът сред черен мрак).

вернуться

14

Поет-принц от рода на Абасидите, живял от 861 до 908 година. — Б.пр.

вернуться

15

Манастир в Месопотамия. — Б.пр.

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 25
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)