Огнено кръщение

Кристално чистите води на Лента преливаха през прага с леко заоблена дъга, после падаха в шумна и кипяща каскада между черните като оникс скали, разбиваха се в тях и изчезваха в бялата пяна, от която се разливаха в широко корито, толкова прозрачни, че се виждаше всяко камъче в разноцветната мозайка на дъното, всяка зелена плитчица на танцуващите в потока водорасли.

Двата бряга бяха покрити с кожух от пача трева, в който се увиваха водни косове, гордо демонстриращи белите жаба на гърлата си. Храстите над водните косове бяха обагрени в преливащи се едно в друго зелено, бронзово и охра, и на фона на смърчовете изглеждаха като посипани със сребрист прашец.

— Наистина — въздъхна Лютичето. — Тук е красиво.

Огромна тъмна пъстърва се опита да прескочи през прага на водопада. За момент увисна във въздуха, изпънала плавници и мятайки опашка, после падна тежко в пяната на кипящия водовъртеж.

Разклонената лента на светкавица пресече тъмнеещото небе на юг, приглушеното ехо на далечен гръм премина по стената от дървета. Дорестата кобила на вещера затанцува, направи рязко движение с глава и се озъби, опитвайки се да изплюе мундщука. Гералт дръпна силно поводите, кобилата, все така танцувайки, отстъпи назад, като звънтеше с подкови по камъка.

— Хо! Хо! Хо! Видя ли, Лютиче? Проклета балерина! По дяволите, при първия удобен случай ще се отърва от това животно! Да пукна, ако не я сменя, ако ще и с магаре!

— И скоро ли мислиш, че ще ти падне такава възможност? — Поетът се почеса по сърбящия го от ухапвания на комари врат. — Дивият пейзаж на тази долина ни доставя несравнима с нищо естетическа наслада, но за разнообразие охотно бих надникнал в някоя не толкова естетична кръчма. Скоро ще стане седмица, откакто се наслаждаваме на романтичната природа, пейзажите и далечните хоризонти. Затъгувах по затворените пространства. Особено такива, в които поднасят топла храна и студена бира.