Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Вие може би не мислите, че ще спечелим? — обърна се той към Швейк.
— Как не ви омръзна да ги дъвчете все едни и същи — каза Швейк, — трябва да се спечели и туйто. Но сега вече трябва да си вървя в къщи.
Швейк плати консумацията и се върна при старата си прислужница, госпожа Мюлерова, която много се уплаши, като видя, че човекът, който отключи вратата и влезе в квартирата, е Швейк.
— Аз мислех, ваша милост, че ще се върнете чак след няколко години — каза тя с обичайната си откровеност. — В квартирата ви три пъти правиха обиск, а като не можаха да намерят нищо, казаха, че сте загубен, понеже сте били рафиниран. И аз от състрадание приех в квартирата един портиер от нощно заведение.
Швейк веднага се убеди, че непознатият се е настанил в квартирата му много удобно. Той спеше в собственото му легло и даже бе толкова благороден, че се беше задоволил само с половината, а в другата половина бе настанил някакво дългокосо създание, което от благодарност го бе прегърнало насън около врата. Около леглото се търкаляха в безредие части от мъжки и дамски тоалет. От целия тоя хаос личеше, че портиерът от нощното заведение се беше върнал с дамата си във весело настроение.
— Господине — каза Швейк, като раздруса натрапника, — да не закъснеете за обед. Ще ми бъде много неприятно, ако се оплачете някога, че съм ви изхвърлил в момент, когато никъде не сервират обед.
Портиерът от нощното заведение беше сънен и мина много време, докато разбере, че собственикът на леглото се е върнал в къщи и сега предявява законните си права над него.
С обичайния за всички портиери от нощни заведения маниер тоя господин заяви, че ще набие всекиго, който се опита да го буди, и направи опит да продължи съня си.
Между това Швейк събра принадлежностите на тоалета му, донесе му ги до леглото и като го разтърси енергично, каза:
— Ако не се облечете, ще се опитам да ви изхвърля на улицата така, както сте. Много по-изгодно е за вас да изхвръкнете облечен.
— Ама аз исках да спя до осем часа вечерта — обади се изуменият портиер, като навличаше панталоните си. — Плащам на госпожата по две крони на ден за леглото и имам право да си водя и госпожици от заведението. Маржено, ставай!
Когато си беше сложил вече яката и връзваше връзката си, той се беше опомнил до такава степен, че започна да уверява Швейк, че нощното заведение „Мимоза“ е наистина едно от най-приличните нощни заведения. В него допускали само дами, чиито полицейски книжки били в пълен ред. Той най-сърдечно покани Швейк да го посети.
Партньорката му, напротив, не остана никак доволна от Швейк и пусна в ход няколко твърде благоприлични израза, от които с най-голямо благоприличие се отличаваше следният:
— Копеле такова архиепископско!
След като натрапниците си излязоха, Швейк отиде да се разправи с госпожа Мюлерова, но не можа да намери други следи от нея освен късче хартия, на което с молив бе надраскан разпиленият ѝ почерк. С необикновена лекота тя бе изразила мислите си относно нещастната случка с Швейковото легло, давано под наем на портиера на нощното заведение:
„Прощавайте, ваша милост, ние никога вече няма да се видим, защото аз ще скоча от прозореца.“
— Лъже — каза Швейк и зачака.
След половин час в кухнята се вмъкна нещастната госпожа Мюлерова и по съкрушения ѝ вид личеше, че чака от Швейк слова на утеха.
— Щом сте решили да скачате от прозореца — каза Швейк, — идете в стаята, аз съм отворил прозореца. Да скочите от кухненския прозорец, не бих ви съветвал, защото ще паднете в градината с розите, ще ги измачкате и ще трябва да ги плащате след това. От прозореца в стаята ще паднете тъкмо на тротоара и ако имате късмет, ще си счупите врата. Ако пък нямате късмет, ще изпочупите само всичките си ребра, ръцете и краката и ще се охарчите с разноски за лекуване в болницата.
Госпожа Мюлерова заплака, тихичко отиде в стаята, затвори прозореца и като се върна, каза:
— Голямо течение става, ваша милост, а за вашия ревматизъм това не е хубаво.
След това тя отиде да застеле леглото, с необичайно усърдие приведе всичко в ред, а като се върна при Швейк в кухнята, каза с насълзени очи:
— Двете кутрета, ваша милост, дето ги държахме на двора, умряха. А санбернарското куче избяга веднъж, когато правеха обиск.
— Брей, да му се не види — извика Швейк, — хубава каша е забъркало то, сигурно сега ще го търси полицията.
— То ухапа един от господа комисарите, който го измъкна изпод леглото — продължи госпожа Мюлерова. — Най-напред един от господата каза, че под леглото се крие някой. Тогава те поканиха санбернарското куче в името на закона да излезе и след като то не пожела, те го измъкнаха. А то, като не можа да ги налапа, се шмугна през вратата и не се върна вече. После те ме разпитваха кой идва у нас, дали не получаваме някакви пари от чужбина и подметнаха, че съм била глупава, като им казах, че пари от чужбина получаваме много рядко и че напоследък това е бил залогът от оня, директора в Бърно, за ангорската котка, за която бяхте дали обява в „Народна политика“ и вместо която му изпратихте в сандъче от фурми сляпото кутре на фокстериера. После те станаха много любезни и ми препоръчаха тоя портиер от нощното заведение, та да не ме било страх сама в къщи, същия портиер, когото благоволихте да изхвърлите…